О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
С. 02.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 577 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 2049 от 30.12.2011г. по в.гр.д.№ 1953/2011г. Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 19.10.10г.по гр.д.№ 4419/06г. на СРС,в обжалваната част,в която е уважен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 59 952лв.с която ответникът се е обогатил без основание,представляваща извършен разход по изграждането на Мачтов трафопост и кабели Ср.Н. и Н.Н,както и е потвърдено решение от 10.02.2011г.,постановено по реда на чл.193 ал.1 от ГПК/отм./
Независимо,че представя нарочно изложение,касаторът не сочи нито основание за допустимост на подадената касационна жалба, нито формулира конкретен въпрос,за който да е възможно да се прецени дали е решен в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Излага само доводи за неправилност на постановения акт поради – необсъждане на ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност и неправилната им преценка, за неточно приложение на нормата на чл.59 от ЗЗД и несъобразяване на обстоятелството,че не е представена фактура,установяваща претендирания разход.Счита и че неправилно не е било обсъдено възражението му за изтекла давност,което според касатора можело да бъде направено неограничено във времето.Позовава се на две решения на ВАС,които обаче с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/че актовете на административните съдилища не се включват в понятието „практика на съдилищата“/са несъотносими.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че ангажираните по делото доказателства са достатъчни да обосноват извод,че процесният трафопост е бил изграден със средства на ищеца К. М. през 1977г.,но съгласно действащите към този момент Закон за електростопанс-твото/от 1975г.-отм./и чл.2 т.7 от З./ДВ бр.55/97г./- е станал собственост на Столична община.Последната неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,като е налице връзка между обедняването и обогатяването,като разместването на благата е без основание.Присъдена е по-малката сума между обедняването и обогатяването към момента на възникване на неоснователното обогатяване/м.11.77г./
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице някое от посочените специални основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество.Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС- изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства са основания по чл.281 т.3 от ГПК и могат да бъдат обсъждани,след и ако бъде допуснато касационно обжалване. В настоящата фаза се извършва преценка само относно основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,които са специални. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба,защото това би било във вреда на ответната страна.В случая –касационно обжалване не може да се допусне защото не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и не е посочено основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2049 от 30.12.2011г. по в.гр.д.№ 1953/2011г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.