О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
С. 14.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 972 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от О. А. Г.- в качеството му на пълномощник на Бариалай Хемат,гражданин на А., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 43 от 16.03.2011г. по в.гр.д.№ 56 по описа за 2011г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 12.11.2010г. по гр.д.№ 2672/2009г.на Варненски окръжен съд, като е отхвърлен иска на Бариалай Хемат против Т. С. К. за приемане на установено,че ответницата му дължи сумата от 30 00 евро по договор за заем от 27.12.2006г.,която е в общ размер от 60 000 евро,обективиран в н.а.№ 112 т.VІ рег.№ 4873 д.1112/06г.,на основание чл.240 ал.1,във вр.с чл.79 от ЗЗД и са определени разноските.
В. съд е счел предявения иск за недоказан с мотива,че заемодателят не е установил чрез главно и пълно доказване,че между страните е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем и че реално е предадена сумата.Посочил е,че представеният договор за учредяване на договорна ипотека не доказва съществуването на договорно отношение за заем,защото предназначението на двата договора е различно и защото представеният договор не съдържа нарочна клауза за реално предаване и получаване на сумата.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – дали изхождайки от правилата на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на волята на страните може да се счете,че в сключения договор за учредяване на ипотека от 27.12.2006г.,обективиран в н.а.№ 112 т.VІ рег.№ 4873 д.1112/06г. се съдържат клаузи, покриващи съдържанието на съществените елементи на договора за заем.Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 174 от 23.07.10г.по гр.д.№ 5002/08г.на ІV г.о.на ВКС и на определение по чл.288 от ГПК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Поставеният от касатора въпрос – отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание, защото независимо от начина на формулирането му /като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/, изложението представлява развити доводи за необоснованост и неправилност на възприетата от съда теза по съществото на спора. Необосноваността и неправилността са основания по чл.281 от ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящето производство, което е по допустимост.Независимо от това – на поставения въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор,защото на тълкуване подлежат неясните договори,в които волята на страните е изразена двусмислено и съществува възможност за различно тълкуване на вложения смисъл,а настоящия случай не е такъв.Когато се твърди наличие на сключен договор за заем – следва да се установи освен съвпадане на насрещните волеизявления на страните,още и факта на предаване на сумата от страна на заемодателя и получаването й от страна заемополучателя.В този смисъл е и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 174 на ВКС/на което касаторът се позовава/ съгласно което – само по себе си учредяването на ипотека не доказва предаването на парите,съответно съществуването на договор за заем.При положение,че в сключения договор за учредяване на ипотека от 27.12.2006г.,обективиран в н.а.№ 112 т.VІ рег.№ 4873 д.1112/06г. не се съдържат изрична клаузи,установяващи предаването и приемането на определена парична сума – не може да се счете,че е налице сключен договор за заем.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 16.03.2011г. по в.гр.д.№ 56 по описа за 2011г. на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.