О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С. 16.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1058 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. К. от [населено място] и от [фирма] [населено място], представлявано управителя К., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 113 от 13.12.2010г. по в.гр.д. № 222 по описа за 2010г. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 199 от 15.07.2010г. по гр.д. № 447/2009г.на Бургаски окръжен съд,с което са осъдени К. И. К. от [населено място] и представляваното от него дружество [фирма] [населено място] солидар-но да заплатят на В. С. С. от [населено място] сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от публикация в бр.111 от месец април 2009г.на в.”Солено морско” под заглавие: „В. С.-сламен фелтфебел с генералски жезъл” и повторната й публикация във в.”Под лупа”-бр.65 от 26.05.09г.,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,като е отхвърлен иска в останалата му част до претендирания размер от 30 000лв.и за присъждане на обезщетение за забава за периода 13.04.09г.-26.05.09г.
Не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,но се поставят три въпроса-1. правилен ли е извода на въззивния съд за наличие на деликт и съразмерен ли е определения от него размер на наложената санкция, 2.следва ли журналист и издател да носят отговорност за препечатване без тяхно съгласие на публикация в друга медия и 3. налице ли е допуснато от въззивния съд нарушение по чл.266 ал.3 от ГПК,предвид отказа му да приеме представените пред него доказателства.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е прел,че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД.Счел е,че виновно осъщественото увреждащо деяние се изразява в отпечатване на процесната статия в бр. 111 на в.”Солено морско”и последващото й препечатване във в.”Под лупа” при положение,че за част от твърденията/че ищецът е извършил престъпления,че е уличен за присвояване и кражба на метали от завод ”П.”с.Д.,че е присвоил средства в особено големи размери от вложителите в КСК Популярна банка”П.”и че е превлечен като обвиняем за сделки със съмнителен произход н [община]/ – с влезли в сила съдебни решения /на БОС и БАС/вече е прието,че са неверни,а начинът им на поднасяне и разпространение уронва доброто име и достойнството на ищеца.Съдът е приел,че са неверни и уронващи доброто име и съдържащите се в посочените публикации нови твърдения /че ищецът е подсъдим във връзка с твърденията за присвояване на средства от вложители в КСК Популярна банка”П.”,че делото,което се твърди,че е образувано във връзка с твърденията за злоупотреба с метали е унищожено и че ищецът е извършил съмнителни сделки с недвижими имоти в [населено място]/.В. съд – въз основа на ангажираните гласни доказателства/показанията на свидетелите К. и Б./ е счел,че за ищеца е претърпял неимуществени вреди/бил е в продължи-телно тежко емоционално състояние,изпитвал е гняв и безсилие/,които са в причинна връзка с виновно осъщественото увреждащо деяние.При прецен-ката на адекватния размер на следващата се санкция – съдът е акцентирал на проявената изключителна упоритост от страна на ответниците,които са се отнесли с пренебрежение към постановените осъдителни решения на съда и независимо от тях са продължили с агресивния стил на поведение спрямо ищеца.
Съгласно чл.280 от ГПК – касационно обжалване може да бъде допуснато само при наличие и на общо, и на специално основание за допустимост.
Съгласно дадените в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения –първият поставен въпрос относно правилността на изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск и за съразмерността на определения от съда размер на наложената санкция – не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост.Това е така,защото поставеният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби- не може да се произнася по законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправил-ност на въззивния акт по чл.281 т.3 от ГПК.Проверката за законосъобраз-ност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършвана само, ако той бъде допуснат до касационно обжалване,когато касационната жалба ще може да бъде разглеждана по същество.
Не отговаря на изискванията за годно общо основание за допусти-мост и втория поставен от касаторите въпрос – следва ли журналист и издател да носят отговорност за препечатване без тяхно съгласие на публикация в друга медия.Видно от по-горе описаните мотиви на въззивния акт- съдът е счел,че противоправното деяние се изразява в отпечатване в собствено издание на авторски материал,съдържащ твърдения, които вече са били публикувани в същите издания от същия автор и те са били обявени с влезли в сила съдебни решения за неверни. Следователно не става въпрос за препечатване на публикация в друга медия,а още по-малко това да е станало без съгласие на журналиста и издателя.Така поставеният въпрос не е свързан с решаващите мотиви на съда и не е от значение за изхода на спора.
Последният въпрос – за това: дали въззивният съд е допуснал нарушение по чл.266 ал.3 от ГПК – отговаря на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост.К. обаче не са посочили по отношение на него специално основание за допустимост. Те не се позовават на противоречие с практиката на ВКС,съответно – не представят задължителна съдебна практика, на която по този въпрос въззивния акт да противоречи, поради което няма как да се счете,че е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не се представят и влезли в сила казуални съдебни решения. Без такива – съгласно приетото в т.3 от горецитираното ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС – не е възможно да се обоснове и наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложените към жалбата – мотиви към н.ч.х.д. 2082/00г.на СРС и извадки от текст,озаглавен: „Дело на кмета на С. срещу А.К.” – не са достатъчни да обосноват извод,че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата.Това е така-първо защото поставените в настоящата касационна жалба въпроси не са идентични с разглежданите в посочените актове и второ,защото тези актове не съдържат отбелязване да са влезли в сила.Постановеното от ВКС определение по чл.288 от ГПК по гр.д.№ 1599/09г.на ІІІ г.о.- също не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като е по допустимост и не съдържа произнасяне по съществото по спора,.
Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,защото по въпроса- кога е налице нарушение на чл.266 ал.3 от ГПК – е налице уеднаквяване на практиката с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,като въззивният съд е постановил акта си в съответствие с тях.Например в решение № 359 от 5.10.2011г.по гр.д. № 1878/10г.на ІV г.о.на ВКС, решение №859/11.01.2011г. по гр.д. №1295/09г. на ІVг.о.,решение №76 от 10.02.2011г.по гр.д. №648/2010г. на ІV г.о., решение № 149 от 8.06.11г.по гр.д.№ 1884/09г.на ІVг.о. – ВКС е приел,че пред въззивната инстанция могат да се представят три групи доказателства – 1.доказателства,които страните не са могли да узнаят,посочат и представят до подаване на жалбата,съответно в срока за отговор, 2.доказателства,които са нововъзникнали след изтичане на срока за отговор и 3. доказателства,които не са били допуснати от първоинстан-ционния съд поради процесуални нарушения, допуснати от този съд.Във всички случаи обаче –когато ответната страна е пропуснала определения в закона преклузивен. срок за отговор – се преклудира правото й да прави възражения и доказателствени искания.В конкретния случай – е безспорно, че срокът за отговор /макар и с един ден закъснение/ е бил пропуснат от ответната страна,което и е станало причина първоинстанционния съд да откаже да приеме ангажираните по-късно доказателства.С това си действие съдът не е допуснал процесуално нарушение,а е действал съобразно законовите разпоредби,поради което за въззивния съд не е съществувало задължение да събира и обсъжда доказателствата,представени на това основание пред него.Твърдения във връзка с доказателства от другите две групи – касаторите не са навеждали,поради което съдът не ги обсъжда.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 113 от 13.12.2010г. по в.гр.д. № 222 по описа за 2010г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.