О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
гр.С., 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1528/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. В. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 1613/ 2009 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на С. районен съд по гр.д.№ 6816/ 2008 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Л. Х., извършено със заповед № 2007873 от 27.12.2007 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “медицински представител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 800 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.193 от КТ. Според касатора въпросът следва ли да се разглежда спорът по същество тогава, когато работодателят е поискал обяснения без да опише конкретни нарушения на работника, когато обясненията са поискани от лице без представителна власт или без да има стартирала процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е от съществено значение за делото. Повдига още един въпрос: Дали когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана и в нея има разминаване между фактически и правни основания, е допустимо да се извеждат предполагаемите мотиви на работодателя или съдът е длъжен да я отмени. Поддържа, че отговорът на така поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита, че не са налице основанията, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от КТ.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2007 г. между жалбоподателя и ответното дружество е сключен трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца, който се е трансформирал в безсрочен. Договорът е съществувал до 28.12.2007 г., на която дата работникът е бил дисциплинарно уволнен. Прието е, че за нарушенията, за които според уволнителната заповед е наложено дисциплинарно наказание на касатора, е поискано надлежно обяснение от работника. Самата заповед е счетена за редовно изготвена, без непълноти, издадена въз основа на законосъобразно протекла процедура. След анализ на доказателствата по делото е направен извод, че са извършени дисциплинарните нарушения, за които на ищецът е наложено наказание и че тежестта на нарушенията и на наказанието са еквивалентни.
При тези данни няма причина за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице тогава, когато трябва да се въведе промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. Разпоредбата на чл.193 от КТ е ясна и пълна, по нея има утвърдена съдебна практика, която отговаря на поставените от жалбоподателя въпроси. Съдът действително не следва да разглежда спорът по същество тогава, когато работодателят е поискал обяснения без да опише конкретни нарушения на работника или когато обясненията не са надлежно поискани. В тази насока практиката е трайна и не се налага намесата на ВКС за промяната й или за изясняване на съдържанието на закона. Друг е въпросът, че в конкретния случай въззивният съд е отговорил на доводите на страните в смисъл, който е различен от вижданията на касатора (т.е. прието е, че обясненията са надлежно поискани преди уволнението, а са отхвърлени доводите на касатора за липса на такова искане). Това обаче е въпрос на преценка на доказателствата по делото, която преценка в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде проверявана. Евентуални нарушения в процеса на доказване или на формиране на вътрешно убеждение на въззивния съд могат да се проверяват от касационната инстанция ако обжалването пред нея е допуснато, но сами по себе си твърденията за наличие на такива нарушения не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Ясно е законовото положение и по вторият повдигнат от жалбоподателят въпрос. Когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана или в нея не са изложени фактически основания, съдът няма право да търси предполагаемата воля на работодателя, а следва да отмени уволнението. Обаче в конкретния случай въззивният съд е изложил мотиви, че счита заповедта за уволнение за редовно съставена, а правилността на тези му мотиви в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Що се касае до това, налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, то отговорът е отрицателен, тъй като по повдигнатият въпрос законът е ясен, съдебната практика е трайна и не се нуждае от осъвременяване или промяна.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от спора ответникът по касация има право на разноските по касационното производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 1613/ 2009 г.
ОСЪЖДА Л. В. Х. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 450 лв (четиристотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: