О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С. 25.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 347 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Е. Г. С. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение от 17.10.2011г. по в.гр.д.№ 4215 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 2.11.2010г. по гр.д. № 23162/2010г.на СРС и вместо това е постановено друго,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.237 ал.1 от З. /отм./за заплащане на сумата от 17 900лв.-неизплатено обезщетение,за заплащане на сумата от 2 704.91лв.-обезщетение за забавено плащане на сумата от 17 900лв.от 1.12.08г.до 10.02.10г., за заплащане на сумата от 5 220.83лв.-на основание чл.255 ал.2 от З./отм./- обезщетение за неиз-ползван отпуск и сумата от 788.35лв.-обезщетение за забавено плащане на сумата от 5 220.83лв.от 1.12.08г.до 10.02.10г.като неоснователни.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК по поставени въпроси,касаещи начина на определяне на съдържанието на понятието „брутно трудово възнаграждение” по смисъла на чл.230 ал.1 от З./отм./,а именно: за пределите на тълкувателната дейност на съдилищата по отношение на легални понятия,за възможността да се прилага по аналогия нормата на чл.17 ал.3 т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата към допълнителните възнаграждения, формиращи Б. по чл.230 ал.1 от З./отм./ и за възможността стеснително да се тълкува легал-ното понятие ”брутно трудово възнаграждение”/Б./ по смисъла на чл.230 ал.1 от З./отм./. Позовава се на практика на ВАС и на две решения на Х. и на ПРС/които не съдържат отбелязване,че се влезли в сила/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е отхвърлил предявените искове следа като е дал отрицателен отговор на спорния по делото въпрос – дали при определяне на обезщетението,дължимо на веоннослужещ при прекратяване на договора му за кадрова военна служба и при определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде включено допъл-нителното възнаграждение,отпуснато за календарната година/със заповед № ОХ-770 от 6.12.07г.на министъра на отбраната в размер на 895лв./ Според въззивният съд възнаграждението за годишни резултати е целево, не се отпуска ежемесечно,няма траен характер и не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение,служещо като база при изчисляване на дължимите обезщетения при освобождаване от кадрова военна служба.
При тези мотиви – поставените от касатора въпроси – са годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото са свързани с решаващата воля на въззивния съд. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване,защото не са налице посочените от касатора специални основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по следните съображения:Представените от касатора решения не установяват посочените въпроси да се решават противоречиво от съдилищата.Съгласно приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни актове,а приложените две решения на Х. и на ПРС не са такива.Освен това в цитираната т.3 е прието и че понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административ-ните съдилища,поради което представените решения на ВАС са ирелевантни и не могат да бъдат съобразени.
Основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото въпросът за съдържанието на понятието „брутно трудово възнаграждение” по смисъла на чл.230 ал.1 от З./отм./ е изяснено в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения и при постановяване на акта си въззивния съд се е съобразил с тях.Така в цитираното от въззивния съд решение № 258 от 26.05.11г.по гр.д.№ 1187/10г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че в З./отм./,който е специален,се съдържа изрична регламентация,както за това каква е базата за изчисляване на обезщете-нието/полученото от военнослужещия за месеца преди прекратяването на договора за кадрова военна служба брутно трудово възнаграждение/, както и от какви възнаграждения се формира тя /основното месечно + другите допълнителни възнаграждения/. Кои възнаграждения са допълнителни е също изрично и ясно пояснено в самия закон – това са възнагражденията за продължителна служба; за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето; за заместване или съвместяване на длъжност.Ако законодателят е имал предвид и други суми, получавани от военнослуже-щите, е следвало изрично да го посочи в З., било като ги включи като група /напр. награди, поощрения, порциони и т.н./ или изрично като суми, определящи състава по чл. 224 З. /отм./ на основното месечно възнаграждение, съответно като вид допълнително възнаграждение. Наградите и възнагражденията за годишни резултати по силата и на изрична разпоредба /чл.227 от З. /отм./, не са включени заедно с основното и допълнителните възнаграждения в брутното месечно възнаграждение според чл.230 ал.1 от закона.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че след постановяване по реда на чл.290 от ГПК на решенията на ВКС – нормата на чл.230 ал.1 от З./отм./ е ясна,не се нуждае от тълкуване и поставените в тази връзка от касатора въпроси,са несъотносими.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.10.2011г. по в.гр.д.№ 4215 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: