О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
гр.С., 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1509/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Д. В. и М. Д. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 227/ 16.07.2010 г. по гр.д.№ 378/ 2010 г. С въззивното решение е обезсилено решение на В. районен съд по гр.д.№ 804/ 2009 г. и е прекратено производството по предявените от касаторите против Г. П. С. и С. В. С. искове по чл.26 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 349, т.ІІ, н.д.№ 628/ 200 г. на нотариус Д. Д. и по предявените от касаторите против Л. Н. П. и Ю. Й. П. искове за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в[населено място], ж.к.”Чолаковци”, [улица], вх.А, ет.6, поради недопустимостта им.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към жалба вх.№ 8660/ 16.08.2010 г., жалбоподателите твърдят, че по спорове със сходен предмет съществуват противоречиви решения на съдилищата. За да обосноват това си твърдение, касаторите се позовават на решения на Б. и Т. районен съд, невлезли в сила. Поддържат, че са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като имотните измами имат масово разпространение и не би било справедливо измамените да бъдат оставени без защита, защото не са успели да заявят правата си в проведен срещу тях процес по чл.108 от ЗС. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към жалба вх.№ 8661/ 16.08.2010 г., се излагат доводи, че не е следвало да се прекратява производството по делото по отвод за пресъдено нещо, тъй като исковете били заведени на основание, което било различно от основанието на водените преди това дела между същите страни. Според касаторите решението на въззивния съд е необосновано, не отчита доказателствата за нищожност на сделките и е постановено при направен в нарушение на правилата на ГПК отказ за събиране на доказателства. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
Ответникът по касация Г. П. С. оспорва жалбата. Според него в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е развит въпрос по чл.280 от ГПК, а служебното формулиране на такъв въпрос е недопустимо. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Ответниците по касация С. В. С., Л. Н. П. и Ю. Й. П. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
И в двете приложени към касационните жалби изложения по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторите твърдят, че обжалваното решение е порочно, но не формулират конкретен правен въпрос, на който да е отговорено от въззивния съд и който да попада в приложното поле на чл.280 от ГПК. Твърденията за необоснованост на решението или за постановяването му при съществени процесуални нарушения могат да са релевантни при разглеждане на касационната жалба по същество, като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Обаче в производството по допускане на обжалването доводите за необоснованост на решението или за постановяването му в нарушение на процесуалния или на материалния закона не могат да бъдат обсъждани.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК е във въззивното решение да е отговорено на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросът е винаги конкретен, поради което не може да е основание за допускане на касационното обжалване сочената от касаторите необходимост (налична според тях) за издаване на тълкувателно решение или това, че хипотезите на имотни измами имат широко разпространение. Като не са посочили конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторите по същество не са изложили основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Допълнително следва да се отбележи, че според цитираното тълкувателно решение „Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал1 т.2 от ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието и – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Представените от жалбоподателите решения на районни съдилища не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика по какъвто и да е правен въпрос, тъй като няма данни да са влезли в сила, както изисква тълкувателното решение.
Поради това искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 227/ 16.07.2010 г. по гр.д.№ 378/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: