О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
С. 27.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 410 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа подадената касационната жалба от К. И. Д. и К. Б. Д. –двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1800 от 28.11.2011г. по в.гр.д.№ 1311/2011г. Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 26.11.10г.по гр.д.№ 2152/04г. на СГС и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлено искането за обезсилване на решението,постановено по чл.19 ал.3 от ЗЗД, на основание чл.362 ал.2 от ГПК и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен процесуално правен въпрос – следва ли страната,която твърди отрицателен факт/че не е подписала представен от другата страна частен свидетелстващ документ/ – да извършва пълно и главно доказване на този факт,когато има интерес от това.Счита,че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК две решения на ВКС- № 235 от 15.04.10г.по гр.д.№ 673/09г.на І г.о. и № 394 от 18.05.10г. по гр.д.№ 1584/09г.на ІІІг.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва допустимостта и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600лв.Представя договор за правна помощ и съдействие №0051676 от 16.02.2012г.,в който не се съдържа отбелязване,че така уговореното възнаграждение е реално заплатено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд като е посочил,че купувачът носи доказателствената тежест за установяване факта на плащане,а в случая е представил разписка,изходяща от единия продавач, свидетелства-ща за факта,че сумата е платена в законоустановения срок,а продавачите, които са я оспорили-не са установили твърдения от тях факт, че положеният подпис не е на ответника – е счел направеното искане за обез-силване на влязлото в сила решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД за неоснователно.
При съпоставка между така изложените от въззивния съд мотиви и поставените от касатора въпрос,следва извод,че последният отговаря на изискванията за общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.
Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като в постановените по реда на чл.290 от ГПК две решения,на които се позовава касатора,не е дадено противоречиво разрешение на поставения въпрос.В първото посочено решение – № 235 от 15.04.10г.по гр.д.№ 673/09г.на І г.о. е изложен възприетия в практиката принцип,че „всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти,от които извлича изгодни за себе си правни последици”.В този смисъл е и възприетото от въззивния разрешение. Второто решение – № 394 от 18.05.10г. по гр.д.№ 1584/09г.на ІІІг.о., в което по предявен иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ е посочено,че „отрицателният факт,че ищецът не е работил на друго място и не е получавал възнаграждение – не подлежи на доказване” – е неприложимо към конкретния случай.
За настоящия случай релевантно е правилото на чл.180 от ГПК, съгласно което – частни документи,подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,че изявленията които се съдържат в тях са направени от тези лица.При оспорване на истинността им – намират приложение установените в чл.193 от ГПК правила за доказателствената тежест.Съгласно тях – тежестта за доказване на неистинността на оспорен частен документ носи страната,която го е оспорва, ако той е подписан от нея – правило, изведено от презумцията за истинност на подписания документ,регламентирана в чл.193 ал.3 от ГПК,преди в чл.154 ал.3 от ГПК/отм./ В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 254 от 14.07.2011г.по гр.д.№ 569/10г.на ІV г.о.на ВКС, № 226 от 12.07.2011г.по гр.д.№ 921/10г.на ІV г.о.на ВКС. При липса на такова доказване – съдът следва да приеме за неосъществени в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това/както е направил въззивния съд/- да постанови решението си/в този смисъл вж. решение по чл.290 от ГПК № 25 от 27.01.2012г.по гр.д. № 1832/10г.на ІV г.о.на ВКС/.
Независимо от изхода на делото и факта,че на ответната страна се дължат направените по делото разноски – такива настоящият състав не присъжда,поради липса на доказателства за реалното им извършване.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1800 от 28.11.2011г. по в.гр.д.№ 1311/2011г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.