О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
С. 06.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1338 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Столична община, представлявана от кмета, чрез процесуалния представи-тел адвокат Д. против въззивно решение № 4481 от 18.06.12г. по в.гр.д.№ 15470 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.08.11г. по гр.д.№ 37511/10г.на Софийски районен съд,като е присъдено в полза на Е. П. Б.-Х. на основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от травматични страдания, в резултат от ухапване от кучета в общ размер на 5 000лв., ведно със законната лихва,считано от 26.07.10г. и сумата от 97.07лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 26.07.10г. и са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. в случая каква е формата на непозволеното увреждане и реализиран ли е състава на чл.49 от ЗЗД, 2.При какво действие или бездействие се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД и в какво следва се състои противоправността им, 3. кои са правоизключващите отговорността на възложителя обстоятелства, 4. следва ли да се ангажира отговорността на общината,когато инцидента не е станал на нейна територия,а на общински имот, 5. какво доказване следва да се проведе за вида на кучето,за което се твърди,че е причинило увреждането и дали то е „безстопанствено”и 6.съобразени ли са релевантните обстоятелства за справедливост при определяне на размера на следващото се обезщетение.Позовава се на Постановление № 7 от 29.12.58г.на Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.66г.на Пленум на ВС,касаещи приложението на чл.49 от ЗЗД,на Постановление № 4 от 23.12.68г.на Пленум на ВС за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията, на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 488 от 7.02.12г.по гр.д.№ 899/10на ІV г.о.на ВКС, на две определения, постановени по реда на чл.288 от ГПК,които не са със задължителен характер и на четири влезли в сила решения на СГС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че ответникът – чрез свои служители,които не са изпълнили свое задължение,произтичащо от чл.41,чл.47,чл.50,във вр. с чл.49 от Закона за защита на животните – за осъществяване на надзор и грижа над безстопанствените кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хора, е допуснал на ищцата да й бъдат причинени вреди от ухапване на кучета, изразяващи се в различни кръвонасядания на дясното бедро и в областта на лявото коляно,съпроводени с множество охлузвания и отток,както и в преживяване на остра стресова реакция – състояние затормозяващо психичните процеси с чувство на силен страх, известна дезориентация и объркване, които водят до сериозно разстройство на психичното здраве и в значителна степен увреждат базисните психични годности за нормално социално функциониране, реализиране и адаптация. Изрично в мотивите си въззивният съд е посочил,че възложителят носи отговорност и при бездействие/в случая като не е взел мерки за предотвратяване на агресивното поведение на конкретните кучета спрямо ищцата/,защото задължението му произтича от закон /Постановление № 9/66г.на Пленума/.
При тези мотиви на съда,нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото те са поставени или много общо/по принцип-каквито са въпроси от 2-5/ или касаят правилността на обжалвания акт/ каквито са първия и последния/. Всеки един от поставените шест въпроса /за основателността на предявения иск по чл.49 от ЗЗД,за съдържанието на действието или бездействието,за ангажиране отговорността на възложи-теля,за правоизключващите отговорността на възложителя обстоятелства, за отговорността на общината,когато инцидента е върху общински имот, за доказването за вида на кучето и за справедливостта на определения размер на обезщетението/ е свързан с преценка на начина,по който съдът е възприел фактическата обстановка по делото и е обсъдил събраните по доказателства.Както е посочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС – касационният съд в настоящата фаза преценя само дали поставения от касатора въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда, но не проверява дали те са законосъобразни. Това може да стане само и ако бъде допуснато касационно обжалване поради някое от изчерпателно посочените в закона основания.
По поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, още и защото не е налице нито едно от посочените специални основания по чл.280 ал.1 – нито това по т.2,нито по т.3 от ГПК. Постановеният въззивен акт не е в противоречие,а е в съответствие с Постановление № 7 от 29.12.58г.на Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.66г.на Пленум на ВС по приложението на чл.49 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.68г.на Пленум на ВС за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията, на които се позовава касатора, защото са съобразени всички изложени в тях принципни постановки. Цитираните решения на ВКС и на СГС са несъотносими, защото са постановени при различна фактическа и правна обстановка и не установяват противоречива практика на съдилищата по никой от постановените въпроси. В. съд е съобразил принципа,че поради обективния характер на отговорността на възложителя, общината винаги отговаря когато от бездомните кучета, които са под неин контрол са причинени вреди, като последица от бездействието на нейни длъжностни лица.В този случай – противоправното поведение се изразява в бездействие на отговорните служители в общината,които не са извършили необходимите действия за да бъде предотвратено агресивното поведение на кучетата към хора и животни.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4481 от 18.06.12г. по в.гр.д.№ 15470 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.