2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 970
гр. София,01.11.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛ ЕНОВЕ: Лидия рикевска
Теодора Гроздева
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 158 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Таня Ж. П. чрез пълномощника си адв. В. С. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 282 от 28.07.2009г. по гр.д.№ 1178/2007г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея има изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Д. К. Б. не е изразил становище по жалбата.
Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр.Сандански № 305 от 26.03.2007г. по гр.д.№ 496/2004г. , с което е отхвърлен иска за делба на източната половина от приземния етаж /мазето/ и източната половина от тавана на жилищната сграда, построена в УПИ ХІ-1315 кв.58 по регулационния план на гр. С..
Въззивният съд е приел, че за тези обекти , включени в делбената маса на основание чл.278 ал.2 ГПК /отм./ е налице влязло в сила решение между страните по гр.д.№ 114/2004г., с което е прогласена нищожността на договора , сключен с нот.акт № 152/1997г. за прехвърлянето им на Д. К. Б. срещу задължение за издръжка и гледане и е зачел силата на пресъдено нещо на основание чл.222 ГПК /отм./ и не е налице съсобственост между съделителите. Изложил е и съображения, че фактическото преустройство на приземния етаж в магазинен не е узаконено по реда на §16 ал.2 ПР ЗУТ и не може да обоснове извод за промяна на предназначението на етажа като обща част на сградата. Изложено е и допълнително съображение по възражението за придобивна давност , че срокът на владението от 1995г. до предявяване на иска за делба през 2004г. не е достатъчен, за да настъпят последиците на чл.79 ал.1 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Посочва се, че съдът в противоречие със съдебната практика – решение № 458 от 26.05.1994г. по гр.д.№ 216/1994г. на ВС, І г. о. е допуснал делба на четвъртия жилищен етаж без съответните идеални части от общите части на сградата – таван /подпокривно пространство/ и мазе . Представеното решение обаче не се отнася до общите части на сградата, а до правото на строеж. В него е обоснована тезата, че то е самостоятелно вещно право и не може да се идентифицира единствено с изграждането на постройката , защото правото да се построи сградата съществува в латентно състояние и след реализирането му – при погиване на сградата суперфициарният собственик има право да я построи отново. Това разрешение се отнася до тълкуването на чл.67 ЗС, разпоредба, която е неприложима за разглеждания случай по отношение на обжалваната пред ВКС част от решението.
В съдебната практика на ВКС се приема без колебание , че общите части от сграда в режим на етажна собственост нямат самостоятелно значение и следват главната вещ по силата на чл.98 ЗС и при съсобственост върху обект в сграда на режима на етажна собственост следва да се допусне делба както на този самостоятелен обект, така и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото. /решение№ 83 от 10.02.1987 г. по гр.д № 640/1986 г., І г. о./ В случая тази практика е съобразена от районния съд , тъй като делбата е допусната на четвъртия етаж , ведно с припадащите се идеални части от общите части на сграда, каквито според становището на касаторката представляват таванът и мазето. Отхвърлителното решение на районния съд, което е било предмет на въззивната жалба се отнася за източната половина от приземния етаж/мазето/ прехвърлени самостоятелно с договора по нот.акт № 152/1997г. , който е признат за нищожен с решение между същите страни и това са били решаващите мотиви на въззивния съд, за да приеме, че не е налице съсобственост на обектите, които са изградени незаконно в прехвърлената част. По отношение на този извод , както и във връзка и с изводите на съда по възражението за придобивна давност липсват поставени правни въпроси, от значение за решаването на спора, свързани с тълкуването на конкретни разпоредби на ЗС в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което съгласно разясненията на ТР1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК касационно обжалване не може да се допусне.
В частта за дворното място решението не е обжалвано пред въззивния съд и като влязло в сила не може да бъде предмет на касационна проверка.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да бъде разглеждана по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 282 от 28.07.2009г. по гр.д.№ 1178/2007г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: