О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С. 30.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6669 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Българска агенция по безопасност на храните [населено място], представляван от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 3881 от 23.05.13г. по в.гр.д. № 429 по описа за 2013г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 8.11.12г. по гр.д.№ 36385/12г.на Софийски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следния поставен въпрос : следва ли когато слу-жителят умишлено бездейства /представя решението за трудоустрояване едва с исковата молба/, да черпи права от бездействието си?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 810лв., чието реално извършване удосто-верява с представен договор за правна защита и съдействие от 27.0913г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд изцяло е възприел извода на първоинстанционния, че спорът относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, не следва да се разглежда по същество поради констатирано нарушение на процедурата по чл.333 ал.1 от КТ за предварителна закрила. Ищцата, която е била възстановена на заеманата от нея длъжност „главен редактор” на списанията „Ветеринарна медицина” и „Ветеринарна сбирка” след решение на съда и непосредствено след това уволнена е трудоустроен служител. Мотивът за отмяната на заповедта за уволнение е, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят не само, че не е разполагал с документ, удостоверяващ разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, но и въобще не е искал такова. Съдът е посочил, че служителката не е имала задължение да уведомява работодателя за здравословното си състояние и това й поведение не може да се приравни на умишлено укриване.
При тези мотиви, следва извод, че поставеният от касатора въпрос, доколкото е свързан с решаващите изводи на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По въпроса, касаещ предварителната закрила за уволнение по чл.333 ал.1 т.2 от КТ е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на акта му. Така например съгласно, постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 83 от 11.04.11г. по гр.д.№ 1784/09г. на ІV г.о., № 424 от 26.05.10г. по гр.д.№ 1644/09г. на ІІІ г.о., № 534 от 11.06.10г. по гр.д.№ 417/09г. на ІV г.о., № 360 от 30.04.10г. по гр.д.№ 30/09г.на ІІІ г.о. на ВКС, както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333 ал.1 от КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл.333 ал.1 от КТ и съгласно чл.344 ал.3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. В случая не е искано нито разрешение от инспекцията по труда, нито мнение на ТЕЛК относно здравословното състояние на ищцата, която е била трудоустроена. В изброените в разпоредбата на чл.333 от КТ случаи /сред които е и съкращаването в щата/ уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение и мнение от определените органи. Процедурата включва писмено искане индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен и получен положителен отговор преди издаване на заповедта за уволнение. Закрилата е обективна и за нея са без значение субективните фактори, каквито са наличието на знание на работодателя за издаване на решение на ТЕЛК. Работодателят е този, който има задължението да изиска от определения за съкращаване работник или служител информация за здравословното му състояние. Работникът или служителя няма задължение – да предоставя на работодателя, когато не му е изрично поискана подобна информация, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора за умишлено бездействие. За да не се ползва от предварителната закрила работникът или служителя следва – след като му е поискана, да е отказал или умишлено да не е предоставил исканата му информация.
С оглед направеното искане, изхода от спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК и т.1 от ТР № 6 от 6.11.2012г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в полза на ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер на 810лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3881 от 23.05.13г. по в.гр.д. № 429 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните [населено място], представляван от изпълнителния директор,със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на М. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] [улица]бл.8 ет.1 ап.3 сумата от 810лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :