О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
С. 02.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1384 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано съвместно от изпълнителния директор А. и директора Черфалви,чрез процесуалния представи-тел адвокат М. против въззивно решение № 974 от 27.06.2011г. по в.гр.д. №1365 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1101 от 28.03.2011г. по гр.д. № 16035/2009г.на Пловдивски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставени два въпроса: 1.дали при преценката на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина”следва да се вземат пред вид всички изложени критерии в чл.189 от КТ или е достатъчно да се отчетат само някои или един от тях и 2.за задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на постановения акт,който въпрос се поставя с оглед на обстоятелството,че претенцията по чл.225 ал.1 от КТ ищцата е предявила на 30.11.09г.за период от 6месеца /26.10.2009г.-26.04.2010г./ и същата е изцяло уважена с постановен на 28.03.11г. съдебен акт.По първия въпрос се позовава на четири,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, а по втория – на две.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел,че посочените в заповедта за уволнение нарушения не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание,съобразно критериите на чл.189 ал.1 от КТ и утвърденото в практиката разбиране за понятието”тежко нарушение”.Мотивирал се е с липса на настъпили неблагоприятни последици за ответната страна и с изразеното от ищцата самокритичното отношение към извършеното от нея.
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос за преценката на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина” – е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със създадената практика,в какъвто смисъл са освен цитираните от касатора решения № 305 от 1.06.10г.по гр.д.№ 620/09г.на ІІІг.о.на ВКС,№ 461 от 17.06.10г.по гр.д.№ 626/09г.на ІІІ г.о., № 395 от 1.06.10г.по гр.д.№ 1629/09г. на ІІІг.о.на ВКС,още и решения №372 от 1.08.10г.по гр.д.№ 1040/09г.на ІVг.о., № 293 от 21.11.11г.по гр.д.№ 238/11г.на ІІІг.о., №476 от 9.07.10г.по гр.д.№ 269/09г.на ІІІ г.о./В практиката няма спор,че правото на налагане на дисциплинарно наказание принадлежи на работодателя,но изборът на вида наложено наказание не може да е произволен.Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Затова преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение подлежи на съдебен контрол.Когато осъществява своя контрол съдът се ръководи от всички,изброени в чл.189 от КТ критерии – значимост и степен на неизпълненото задължение, обстоятелства, при които е извършено и поведение на работника и служителя.Изброяването в цитираната норма е примерно,затова за всеки конкретен случай освен посочените в чл.189 от КТ критерии,следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за съответния случай факти и обстоятелства,каквито могат да бъдат –формата на вината,настъпилите вреди,изразеното отношение към нарушението от извършителя.При констатирано от съда несъотвествие на наложеното наказание с нарушението – дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
Вторият поставен въпрос – във връзка с приложението на чл.225 ал.1 от КТ,когато шестмесечния период на претенцията настъпва след завеждане на иска – също е годно общо основание за допустимост,но не и специално такова,защото вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС/например № 231 от 13.06.11г.по гр.д.№858/10г.на ІV г.о.,№ 409 от 24.08.10г.по гр.д.№ 740/09г.на ІV г.о., № 1014 от 23.12.09г. по гр.д.№221/09г.на ІІІг.о./.В тях е прието,че в случаите,при които периодът на претенцията по чл.225 ал.1 от КТ като материално основание на този иск се формира в хода на делото/както е в случая – след предявяване на иска/ – обстоятелствата по основанието на иска,които са настъпили впоследствие /включително и след заседанието по чл.143 от ГПК/ не могат да бъдат преклудирани и за тях не е необходимо ищецът да поддържа отделно,последващо твърдение и обосновка за нововъзникнало обстоятелство.Следва да се посочи,че постановените по реда на чл.290 от ГПК две решения,на които се позовава касатора са несъотносими,тъй като те касаят недопустими съдебни актове,а в случая въззивния не е такъв.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 974 от 27.06.2011г. по в.гр.д. №1365 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.