2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 403/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 973
гр. София, 01.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 403 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Й. Г. и П. Й. Н. срещу решение № 7 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 1709/09 г. на Окръжен съд гр. Варна. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Ж. П. М. оспорва жалбата.
Ответникът по касация В. С. М. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2146 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 7096/07 г. на Районен съд гр. Варна, с което предявеният от касаторите отрицателен установителен иск за собственост на 469 кв. м., представляващи реална част от ПИ № 1358 по КП на м. “Б. чешма и Дъбравата” гр. Варна, кв. В., е отхвърлен. Съдът е приел, че на ищците, като наследници на Й. Х. Й., било признато право на собственост върху нива с площ 2.434 дка, имот № 3264 по комбинирания план. Част от имота бил собственост на ответника който го придобил по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Той получил имота като ползувател по постановление и до 01.03.1991 г. построил в него сграда, затова правото му на ползуване било трансформирано в право на собственост.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е записан общия въпрос за противоречие на решението с приложимия материален закон, като съдът допуснал грешка в правната квалификация на фактите и на техните правни последици. Въпросът не е свързан с конкретни правни изводи на съда, а и е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 ГПК, затова не обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК..
В изложението е формулиран и въпрос за характеристиките на които трябва да отговаря построена в земеделски имот сграда. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по горе съществен въпрос. Обобщено в решения № 679 от 23.06.2003 г. по гр. д. № 554/02 г. на ВКС ІV ГО, № 1078 от 01.10.2007 г. по гр. д. № 1107/2006 г. на ВКС V ГО, № 359 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. на ВКС IVБ ГО и № 250 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 1240/07 г. на ВКС V ГО е прието, че ползувателят по § 4 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е легитимиран собственик към настоящия момент, ако не е построил при спазване на актовете на държавните органи сграда върху земята до 01.03.1991 г. и не е заплатил земята по цени, определени от М. съвет, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Едноетажни бараки без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения не представляват „сграда” по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране правата на ползване в права на собственост. В случая, с техническа експертиза е установено, че в имота била изградена двуетажна масивна сграда, отразена в КП от 1987 г. Съгласно установените от вещото лице характеристики на сградата съдът приел, че тя отговаря на изискванията по чл. 177 ал. 3 от Наредба № 5 за ПН по Т. /отм./, затова въззивното решение не противоречи на цитираната съдебната практика. Определение № 159 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4103/08 г. на ВКС ІІІ ГО е постановено в производство по чл. 288 ГПК. То не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. За това и приетото в определението не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 1709/09 г. на Окръжен съд гр. Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: