Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
С. 25.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на трет юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 214 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. А. М. от [населено място], област С., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 4296 от 25.10.2013г. по в.гр.д. № 624 по описа за 2013г. на Окръжен съд Благоевград, с което e отменено решение № 1672 от 15.05.2013г. по гр.д. № 1027/2012г. на Районен съд Гоце Делчев и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК, като са изменени постановените с решение № 208 от 25.01.10г.по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения спрямо детето К. В. П. ЕГН [ЕГН], като е предоставено упражняването им на бащата, при когото е определено и местожителството на детето, определен е за майката режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от 9.00ч. сутринта до 20.00 часа вечерта, с възможност за приспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата, три дни по коледните и новогодишните празници, пет дни през пролетната ваканция, определена е месечна издръжка от 80лв., която майката следва да заплаща от датата на привеждане в изпълнение на настоящето решение и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения акт и за решаване на въпроса по същество с отхвърляне на направеното искане с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
С определение № 388 от 13.03.2014г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречието му с Постановление № 1 от 12.11.1974г.по д.№ 3/74г. на Пленума на ВС по въпроса за относимите обстоятелства, въз основа на които съда прави преценката си за настъпила промяна, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес.
В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват от своите процесуални представители, всеки един от които съответно поддържа и оспорва касационната жалба. Пълномощникът на касаторката желае жалбата да бъде уважена, като претендира направените по делото разноски от 30лв.за държавна такса и 250лв.за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. По негово искане и след потвърждение от пълномощника на ответната страна – съдът прие за безспорно между страните, че към момента на съдебното заседание – ответникът временно е напуснал страната, за да работи в чужбина. Желанието на ответната страна е въззивния акт да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Страните са родители, както на малолетното дете К. В. П., който понастоящем е на 8 години /роден е на 18.09.2006г./,така и на детето Т. В. П. /роден на 5.07.1999г./. С влязло в сила на 11.02.2010г. решение № 208 от 25.01.10г. по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев родителските права по отношение на детето К. са предоставени на майката, а за детето Т.- на бащата. Настоящият иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е предявен от бащата и касае предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения само по отношение на детето К.. По делото няма спор, че детето Т. живее при баща си, не желае да поддържа връзка с майка си, отчуждено е от нея, но е изключително привързано към брат си.
Няма спор, че страните са бивши съпрузи, които са във фактическа раздяла от 2004г. Бракоразводното решение е влязло в сила на 11.02.2010г., но от 2004г. до месец септември 2011г., когато майката е заминала за Гърция, детето К. е живяло с нея, в дома на нейните родители в [населено място]. За времето /около година/, през което тя е пребивавала в чужбина /до края на месец октомври 2012г./ детето е живяло при бащата. След окончателното си завръщане майката е поискала детето, но не й е дадено доброволно и го е взела с помощта на полиция и социални органи. От края на 2012г. детето отново живее с нея. Според приетите по делото социални доклади майката /както и бащата/ разполагат с родителски капацитет за правилно отглеждане и възпитание на детето, живеят при добри материални и битови условия и могат да се грижат за него.
Понастоящем майката живее на семейни начала с друг мъж, който има свои две пълнолетни деца, както и двама внука и се отнася добре с детето К..
По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:
Съгласно ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. – промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в някой от следните три случая: 1.когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, 2.когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3.когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките.
Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи – обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
В случая за да уважи иска въззивният съд е приел, че е налице промяна на част от взетите пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, а именно – продължителното оставяне /за повече от година/ на детето К. от майката, което сочело на отказ от желанието й да упражнява родителските права и продължителното фактическо съжителство на децата в дома на бащата, което е заздравило вече изградената и утвърдена между двете братчета силна емоционална връзка, стимулирането на който процес е в интерес на децата.
Изводът на въззивния съд за настъпила промяна в част от взетите пред вид при определяне на първоначалните мерки с решение № 208 от 25.01.10г. по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев относно предоставените на майката родителски права обстоятелства, не се споделя от настоящия съдебен състав, защото противоречи на установените по делото факти. С посоченият акт, съобразявайки интереса на детето, съдът е решил да ги предостави на майката, като е отчел възрастта и пола на детето, нуждата му от непосредствени майчини грижи и доказаното умение и възможност на майката да ги осъществява. В мотивите е посочил, че за бащата са налични данни за лош пример /свидетели са установили, че „употребява алкохол,не дава финансови средства, облекло, напълно се е дистанцирал от тях”/. Обратно майката е „добър пример за родител”, „макар в момента да й е трудно, не спира да се бори”, „прави всичко възможно да намира парични средства, необходими за отглеждането и прехраната” на детето К., за когото се грижи след раздялата.
В настоящето производство не е установена промяна на нито едно от така изброените обстоятелства, който са били определящи за предоставяне на родителските права на майката. Детето продължава да е на възраст, в която се нуждае от непрекъснати майчини грижи, майката полага адекватни на нуждите му грижи, като според настоящия съдебен състав причината за отсъствието й за една година от страната не е мотивиран отказ от постоянно упражняване на родителските права /както е приел въззивния съд/, а необходимост от осигуряване на достатъчно парични средства за правилното отглеждане и възпитание на детето.
Определящо в случая е и обстоятелството, че ищецът не е установил нито едно от изложените от него в подадената искова молба твърдения за промяна в обстоятелствата – че майката не вижда детето, не се грижи за него, не дава издръжка. Както беше посочено по-горе установено е, че от 2004г./с изключение на една година от септември 2011г. до октомври 2012г./ и понастоящем майката е тази, която осъществява постоянно фактическите грижи за отглеждането и възпитанието на детето.То живее непрекъснато с нея, като раздялата за посочения период от една година, е била наложена по финансови съображения. През този период тя не се дезинтересирала от детето,търсела го е, правила е опити да контакт по телефона, а след като се е върнала веднага е отишла да го потърси и след окончателното й завръщане, след като достъпа до детето й е отказан е потърсила помощ от специализираните органи и го взела при себе си. По делото няма данни за лоши прояви на майката, несъвместими с интереса на детето. Напротив изготвените по делото социални доклади /тези от 14.02.2013г. и от 19.09.2013г./, както и от становището от 21.10.2013г.на ДСП Г. Д. сочат, че „от влязлото в сила решение съществени промени във физическото, психическото и емоционално развитие на децата няма. За тях се полагат необходимите грижи, задоволяват се потребностите им от дом, храна, облекло, обувки, отопление, учебни материали и пособия, здравно обслужване. Осъществява се режим на лични контакти между бащата и детето К., докато такива на майката с Т. не се осъществяват”. Детето К. се „развива добре, общува свободно”,з а него се „полагат добри грижи за правилно му развитие”. Всички налични по делото доказателства – социални доклади, свидетелски показания сочат, че майката притежава положителен родителски капацитет, осигурила е нормални социално-битови условия за живот и развитие на детето, като то предпочита и иска да продължи да живее с нея.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че освен, че не е установена промяна на обстоятелства, който са били определящи за предоставяне на родителските права на майката, още не е установена и промяна в обстоятелства, които да засягат положението на детето, в смисъла посочен по-горе и не са установени изменени обстоятелства, във връзка с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина на майката спрямо бащата, пречки за осъществяване на лични отношения с другия родител, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Наличието на силна емоционална връзка между децата на страните по делото и факта, че те са разделени между двамата родители, като по-голямото дете Т. не желае да поддържа връзка с майка си, са факти, които сами по себе си не могат да обосноват промяна на вече определените мерки по отношение на родителските права, защото не са определящи. Съгласно горецитираното ППВС № 1/74г. определящи са обстоятелствата, свързани с родителските, възпитателските моралните качествата на родителите, техните финансови възможности, жилищни, битови условия, начин на живот. Емоционалната връзка между децата е обстоятелство, което следва да се съобразява в съвкупност с всички останали и да се преценя в общия контекст.
Изложеното налага отмяна на постановения от въззивният съд акт като неправилен и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.
Направеното искане на основание чл.78 от ГПК за присъждане в полза на касатора на направените по делото разноски, следва да бъде уважено до размер на 30лв., тъй като реалното заплащане на държавната такса е удостоверено с вносна бележка. В останалата му част следва да се отхвърли като недоказано поради липса на представени доказателства за реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар /т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №4296 от 25.10.2013г. по в.гр.д. № 624 по описа за 2013г. на Окръжен съд Благоевград и отмененото с него решение № 1672 от 15.05.2013г. по гр.д. № 1027/2012г. на Районен съд Гоце Делчев и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на бащата В. К. П. за изменение на постановените с решение № 208 от 25.01.10г. по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев мерки относно родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения спрямо детето К. В. П., ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА В. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на Х. А. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 30лв. /тридесет лева/ направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :