О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С. 01.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1618 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. на М.[населено място], представлявана от ректора П.,чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение № 193 от 23.07.2010г. по в.гр.д.№ 297 по описа за 2010г. на С. окръжен съд,с което частично е отменено решение № 154 от 16.03.2010г. по гр.д. № 2943/2009г.на Казанлъшки районен съд досежно отхвърлителната част на иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ до размер на 4 204.80лв. и вместо това е постановено друго,с което е осъдена А. на М.[населено място] допълнително да заплати на Х. Г. Х. и сумата от 700.80лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва,считано от 14.12.09г.,като е оставено в сила решението на районния съд в останалата част,с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за правно релевантния момент,към който следва да се преценя законността на уволнението, когато трудовия договор е прекратен с предизвестие- към датата на връчване на предизвестието или към датата на връчване на заповедта за уволнение.Въпросът се поставя във връзка с конкретните факти по делото,съгласно които – на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ на 11.08.09г.След тази дата-той е представил епикриза за престой в болнично заведение за периода 2.09.-11.09.2009г.,във връзка с което му е бил издаден болничен лист № 1768906 за 30 дни- до 1.10.09г.за заболяване,което е включено в Наредба №5/87г.-Хипертонична,исхемична болест на сърцето.На 5.10.2009г.му е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор./ Касаторът се позова общо на пет съдебни акта –на по едно решение на ВКС,на ОС Велико Търново и на ОС Враца и на две определения, постановени по реда на чл.288 от ГПК от ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав независимо,че е посочил,че правноревелантия момент към който следва да се преценя дали ищеца се ползва от закрила е момента,в който изявлението за прекратяване на договора достига до адресата, е приел,че уволнението на ищеца е незаконно,тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да спази процедурата по Наредба №5/87г.-да събере информация от работника за неговото заболяване и ако е необходимо да изиска и да поучи разрешение от Инспекцията по труда.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че поставеният от касатор въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Следва да се посочи,че този въпрос вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /например решения № 559 от 9.07.2010г.по гр.д.№ 650/09г.на ІVг.о.и по гр.д.№788/10г.на ВКС/.В тях е прието,че правнорелевантният момент, към който следва да се преценя дали закрилата по чл.333 от КТ е преодоляна е момента на връчване на предизвестието.Това е така,защото съгласно нормите на чл.333 ал.7, във вр.с чл.335 от КТ –правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се счита упражнено и поражда действие с достигането на писменото му изявление за това до адресата.В този смисъл законно ще е прекратено трудовото правоотно-шение и без да е издадена нарочна заповед, ако предизвестието на работодателя е достигнало до адресата.В случая обаче- не това е определящото. Решаващите мотиви на въззивния съд,предопределили изхода на спора са свързани с факта,че при положение,че е безспорно установено,че работникът страда от заболяване, включено в списъка по Наредба №5/87г. /което заболяване –с оглед на вида и характера си- не може да е възникнало след връчване на предизвестието за уволнение,а е съществувало от по-ранен период/ – работодателят е бил длъжен да извърши проверка, включително и да изиска информация и да събере данни и доказателства за това дали работникът или служителя,когото желае да уволни – се ползва със закрила при уволнение. Неизпълнението на това задължение на работодателя е фактът,опорочил законността на извършеното уволнение и тъй като с него не е свързан поставеният от касатора въпрос –в случая не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Без него е безпредметно обсъждането на специалните основания за допустимост/т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193 от 23.07.2010г. по в.гр.д.№ 297 по описа за 2010г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.