О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С. 15.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1467 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две касационни жалби-от К. П. П. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат П. и от [фирма][населено място],представлявано от председателя на управителния съвет,чрез процесуалния представител-юрисконсулт И. против въззивно решение № ІV-19 от 21.06.2010г. по гр.д. № 174/2010г.на Б. окръжен съд,с което е отменено решение № R-1555 от 11.12.2009г.по гр.д.№ 5996 по описа за 2009г. на Б. районен съд и вместо това е постановено друго,с което е призната за незаконосъобразна заповед № 73 от 1.07.09г.,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К. П. П.,а е потвърдено решението на районния съд в останалата част,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3,във вр.с чл.225 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва за периода след подаването на исковата молба,отхвърлено е искането за разноски и е определена следващата се държавна такса.
Касаторът [фирма][населено място], който обжалва въззивния акт в частта,в която е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като основание за допустимост сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за началния момент,основанието и начина,по който се извършва възстановяването на незаконно уволнен работник и по-специално-дали е необходимо издаването на нарочен акт от страна на работодателя,откриването на нарочна бройка/ако щатът междувременно е закрит/и дали работникът следва да бъде уведомяван за предприетите от работодателя действия. Позовава се общо на шест решения на ВКС/без задължителен характер/.
Касаторът К. П. П.,който обжалва въззивния акт в останалата част,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ-като основание за допустимост сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса-1. липсата на изричен акт на работодателя,издаден в изпълнение на съдебно решение за възстановяване на служителя-отразява ли се на законосъобраз-ността на извършеното впоследствие повторно уволнение и 2.за възможността да се отхвърли иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.2 от КТ по съображение, че работникът е в трудово правоотношение с трето лице-при положение,че съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Срещу всяка от така подадените касационни жалби-противната страна е представила и писмен отговор.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че след постановяването на влязлото в сила решение № 1720/24.10.07г.на БРС/с което служителят е бил възстановен на заеманата преди първото му уволнение длъжност”началник цех ТНСП”/- трудовото правоотношение не е било възстановено,тъй като работодателят не е уведомил служителя,че в изпълнение на съдебното решение е извършил промяна в щатното разписание и за него е разкрил нова щатна бройка/”началник цех ТНСП”/, нито го е определил да заеме същата.Въззивният съд е изложил мотиви,че възстановяването не става автоматично,а е необходимо осъществяването на сложен фактически състав.Изводът за липса на възстановяване на трудовото правоотношение е мотивирало съда да счете иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за неоснователен,поради липса на длъжност, на която да бъде възстановен. Искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлил поради липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и уволнението, доколкото ищецът не е прекратявал трудовото си правоотношение с трето лице/[фирма]/.
При така изложените мотиви- поставените и от двамата касатори въпроси-са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.
Представеното решение № 1288 от 25.01.1995г.по гр.д.№ 860/94г.на ІІІг.о.,в което е прието,че с влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на незаконно уволнен служител на предишната работа се възстановява автоматично неправомерното трудово правоотношение – е в противоречие с настоящото въззивно,в което е прието,че възстановяването не става автоматично. Следователно поставеният от касатора[фирма][населено място] въпрос за началния момент,основанието и начина,по който се извършва възстановяването на незаконно уволнен работник е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла,изяснен в т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС и на това основание обжалваното решение следва да се допусне до касационно разглеждане.
С оглед на изложеното и тъй като наличието на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по един от поставените въпроси,обезсмисля разглеждането на предпоставките за допустимост по отношение на останалите, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-19 от 21.06.2010г. по гр.д. № 174/2010г.на Б. окръжен съд
УКАЗВА на касатора [фирма][населено място],че в 7-дневен срок от получаване на съобщението- следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.