О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1371
С. 03.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 867 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на касационната жалба на ДФ”Земеделие” [населено място],представляван от изпълнителния директор С., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. против въззивно решение от 24.02.2012г. по в.гр.д.№ 12733/2011г. Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 13.06.11г.по гр.д.№ 58882/10г. на СРС,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос длъжен ли е работодателя да ангажира гласни доказателства за установяване законността на уволнението при наличие на представени писмени такива. Излага доводи за неправилност на постановения въззивен акт,като счита,че е доказал с писмени доказателства липсата на необходимите качества за изпълнение на възложената работа от страна на уволнения работник.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както нейната допустимост, така и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че работодателят върху когото е доказателствената тежест не е доказал липсата на посочените в заповедта за уволнение качества.Доколкото уволнението е основано на факти,които са изложени в докладна записка и са оспорени от ищеца,за да бъдат доказано настъпването им е следвало да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото чрез потвържда-ването им в съдебно заседание от лицата,изготвили докладната записка.
При така изложените мотиви поставеният от касатора въпрос не е годно общо основание за допустимост.Съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – не може да се допуска касационно обжалване по въпрос,свързан с начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и касаещ обсъждане на събраните по делото доказателства.Изложените в тази връзка доводи са за неправилност на постановения въззивен акт по чл.281 т.3 от ГПК и могат да бъдат обсъждани, след като и ако бъде допуснато касационно обжалване.
По поставения от касатора въпрос касаещ относимите за доказване на претенцията доказателства – не следва да се допуска касационно обжалване и защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Установената съдебна практика,че доказателствената тежест за установяване законосъобразността на извършеното уволнение е на работодателя, е единна и не се нуждае от промяна.Липсата на необходими качества за ефективно изпълнение на възложената работа/ като ”комуникативност,схватливост, възприемчивост/ – като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /по чл.328 ал.1 т.5 от КТ/ е обстоятелство,което е подлежало на установяване от страна на работодателя.Представената докладна записка е подписана от експерти в отдела и за нея в заповедта за уволнение е посочено,че съдържа „изразено отрицателно мнение за работата на П. П.”. Съгласно установената константна съдебна практика – за да е законосъобразно уволнението, извършено на основание чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ, в заповедта за уволнение следва да се посочи точно и конкретно, не само какви качества липсват на работника или служителя за ефективното изпълнение на възложената му работа, но също така в нея следва да се посочат и конкретни факти, при които се проявяват, както липсата на тези качества, така и трайността на това състояние у работника или служителя. В случая това не е направено. Позоваването на докладната записка е недостатъчно,защото фактите и обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя, следва да бъдат установени по надлежния ред.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.02.2012г. по в.гр.д.№ 12733/2011г. Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.