О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С. 22.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 970 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. А. К., В. Ж. Т. и А. М. Х.,действащ чрез пълномощника си Е. А. К. – всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно решение № 1486 от 16.07.13г. по в.гр.д.№ 1031 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение /поради липса на правен интерес/ от 9.08.12г. по гр.д.№ 8183/10г.на СРС , с което е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим общински имот от 11.06.2006г., сключен по реда на Закона за общинската собственост между Столична Община и Е. Е. К. и П. Е. К., чрез настойника му Г. И. К. за покупка на апартамент на трети /втори надпартерен/ етаж, със застроена площ от 103.24кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с 13.05% ид.ч. от общото мазе с площ от 181.87кв.м. и 13.05% от общ таван с площ от 163.75кв.м.1находящ се в [населено място] район „О.”, в жилищна сграда на [улица], построена в поземлен имот с площ от 1 066кв.м.,съставляващ УПИ V-15 в кв.536 по плана на [населено място] м.”Г.-Зона-Г-12”. Решението е постановени при участието на трето лице помагач на ответниците Столична Община. Решението е поправено с решение от 18.12.12г.по гр.д.1818/10г.на СРС. Присъдени са следващите се разноски.
За да постанови акта си въззивният съд е приел, че ищците са трети лица, които няма правен интерес да искат прогласяване на нищожност на сделката, сключена между ответниците и третото лице помагач, защото те не заявяват свои права върху предмета на сделката /апартамент/. Счел е, че правен интерес не е налице и по отношение на дяловете в общите части в етажната собственост, защото те са принадлежност към главната вещ и делът в неделимата съсобственост се определя императивно. Посочил е, че ако между етажните съсобственици съществува спор относно дяловете им в общите части, то те разполагат с друг иск за защита и нямат правен интерес да искат прогласяване на нищожност на титула за собственост на един от етажните съсобственици /противното би било в ущърб на правната сигурност/.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на иска. Счита, че очертаният в исковата молба предмет на спора е относно правото на собственост на ищците върху самостоятелни тавански и избени помещения /защото в оспорената като нищожна сделка те били прехвърлени като идеални части от несъществу-ващи обекти- общо мазе и общ таван/. Позова на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 205 от 11.07.11г.по гр.д.№ 149/11г. на ІІ г.о., № 22 от 5.06.12г.по гр.д.№ 1190/11г. на І г.о., № 133 от 22.11.11г.по т.д.№ 17/11г. на І т.о., № 11 от 20.07.12г.по гр.д.№ 447/11г. на ІІІ г.о.,в които се разглеждат възможните случаи, при които се приема наличие на правен интерес от обжалване.
Поставя и въпроса – нарушил ли е съда диспозитивното начало, като е направил извод за липса на правен интерес с аргумента, че в случая,ако се счете, че е предявен иск относно дяловете в общите части, то той подлежи на разрешаване по друг ред, като същевременно не бил разгледал предявения иск за засегнатите от сделката права на ищците, досежно таванските и избените помещения. К. счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противорчие със задължителна практика на ВКС, установена в т.9 от Постановление № 1/1985г., т.10 от ТР № 1 от 18.07.2001г. и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 7 от 27.02.12г.по т.д.№ 1113/09г.на І т.о., № 81 от 1.07.09г.по т.д.№ 708/08г. на ІІ т.о., № 125 по гр.д. № 14/13г. и № 458 от 29.06.10г. по гр.д.№ 1526/09г.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответницата Е. Е. К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на решения № 398 от 22.10.10г.по гр.д.№ 598/10г. на ІІ г.о. и № 299 от 9.01.12г. по гр.д. № 1331/10г.на ІІ г.о., също постановени по реда на чл.290 от ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, без да представя доказателства за техния размер и за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Неверни са твърденията на касаторите, че подадената от тях искова молба въвежда като предмет на спора правото им на собственост върху самостоятелни тавански и избени помещения. Съдържащият се в нея петитум е да се прогласи нищожност на сключената между [община] и ответниците сделка за покупко-продажба на апартамент № 3 /който подробно е описан/, заедно с 13.05% ид.ч.от общо мазе от 181.87кв.м. и 13.05% ид.ч.от общ таван от 163.75кв.м., т.е. предмет на спора е действителността на сделка, касаеща апартамент № 4, ведно с прилежащите му общи части. В обстоятелствената част изложените твърдения са, че ищците/сага касатори/ са собственици на други апартаменти в етажната собственост и на прилежащи към тях индивидуални тавански и избени помещения в процесната сграда на [улица]. Независимо, че е посочено, че първоначално Столична Община, а понастоящем физическите лица-ответници като нейни правоприемници, претендират права и извършват действия, с които смущават правното положение на ищците, последните не са конкретизи-рали кои права и действия визират и в какво се състои смущаването. Единствените развитите доводи в исковата молба са за нищожност на сключената сделка между ответниците и третото лице помагач, като посочените основания са четири нарушения на закона и липса на съгласие.
При тези факти и с оглед мотиви на съда, поставените от касатора въпроси доколкото не са свързани с решаващите мотиви на съда, не съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване и защото те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената и с цитираната от касатора практика. Съображенията за това са следните :
Правният интерес от установителен иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. Наличието му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, която следва да е налице към момента на предявяването му. Искът е допустим, когато с решението ще се постигне целеният резултат, затова нуждата от предявяването му винаги изисква едно субективно право да е нарушено или смутено.
В случая сделката, сключена между третото лице /Столична Община/ и ответниците по никакъв начин не нарушава правата на ищците, които касаят други обекти в етажната собственост. Както беше по сочено по–горе ищците само за заявили, но не са обосновали твърденията си за смущаване на правното им положение от сделката, която са оспорили. Ищците не са посочили предприети от ответниците действия, с които те да са отричали или поставили под съмнение правата им. Следователно – те не са обосновали наличие на правен интерес от предявяване на иска.
Съдът дължи произнасяне относно заявеното в исковата молба. В случая диспозитивното начало не е нарушено, защото няма произнасяне извън определения предмет на делото и обхвата на търсената защита. Ищците не са заявявали претенция върху самостоятелни тавански и избени помещения и съответно съдът не е обсъждал такава. В петитума на исковата молба таванските и избените помещения са споменати като общи части /в размер на 13.05% ид.ч./, доколкото са принадлежност към главната вещ. Следва да се има пред вид и факта, че по делото са налице данни за наличие на висящ спор между страните относно дяловете им в общите части на сградата, за разрешаването на който е образувано отделно производство /по гр.д.№ 21904/06г.на СРС/, което съставлява процесуална пречка за обсъждане на този въпрос в настоящето.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1486 от 16.07.13г. по в.гр.д.№ 1031 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: