3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 351/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 974
гр. София, 01.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 351 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. И. срещу решение № 1845 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 2570/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, с което е оставено в сила решение № 1588 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 399/08 г. на Районен съд гр. Пловдив. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Г. С. П. и Т. Г. П. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали е необходимо да бъде доказано затруднение за ползуване на съсобственост тогава, когато в етажната собственост се извършват незаконни преустройства и промяна на обслужващ обект към жилище в самостоятелен обект. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение с което искът е отхвърлен въззивният съд приел, че ищцата и ответницата П. са собственици на обекти в сграда, етажна собственост. Ответникът П., баща на ответницата П., бил упълномощен от нея да извърши преустройство на таванската и стая в ателие. Преустройството на таванското помещение в офис с три капандури било узаконено с акт № 6 от 16.09.1993 г. С констативен акт № 37 от 22.05.2001 г. Р. гр. Пловдив констатирал, че се извършва незаконен строеж – преустройство на таванска стая в двуетажна мансарда. На 29.04.2002 г. Общото събрание на ЕС дало съгласие да бъде извършено и узаконено преустройство на таванско помещение № 5 в ателие, като при нужда да се извършат промени в общите части на ЕС. П. представил в общината и декларации на съсобствениците, без такава от касаторката. Според техническа експертиза, таванът на ответницата бил преустроен в двуетажна мансарда. Премахната била старата конструкция на съществуващия покрив, изградено било първо ниво от газобетон и дървен гредоред с оформен санитарен възел, кухня и спалня и чрез стълба било обособено второ ниво със стая, баня и складово помещение. Покривната конструкция била подновена и били оформени прозорци в източната част и на двете нива. Строежът бил различен от узаконения. Бил незаконен, тъй като за него не били представени строителни книжа. При тази фактическа обстановка съдът приел, че строителството извършено от ответницата е незаконно. То обаче не засягало конструкцията или ползуването на нейния таван, тъй като двете тавански помещения нямали допирни точки, а и нямало завземане на части от коридора.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ВС ОСГК е прието, че е допустим иск по чл. 109 ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик на недвижим имот, или собственик на съседен имот, за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим. Съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. В случая въззивният съд е приел иска за допустим и е постановил решение по същество на спора, затова решението му не противоречи на приетото в тълкувателното решение. От друга страна, в тълкувателното решение е прието че е искът дава защита срещу това неоснователно действие което създава пречки за ползуване на имота, т. е. с него е даден отговор и на поставения въпрос дали в процеса ищецът трябва да докаже затруднение за ползуване на собствеността.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика. С Решение № 187 от 1997 г. на ВС, IV ГО е прието, че когато в общ имот един от съсобствениците е извършил строеж без съгласие на другите съсобственици, те не са длъжни да понасят ограниченията които налага това действие върху тяхното право на собственост. Разглежданата хипотеза е различна. В случая има решение на Общото събрание на ЕС за извършване на преустройството и за евентуална промяна в покривната конструкция. Съгласно действуващия към този момент ПУРНЕС /отм./ решението на Общото събрание се взема с обикновено мнозинство от присъствуващите. Обстоятелството, че ищцата е гласувала против, не води до извода че не е взето съгласие за преустройството, още повече че няма данни тя да е обжалвала решението. Решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр. д. № 1038/92 г. на ВС IV ГО разглежда случай при който е извършено незаконно строителство на регулационната граница и затова е неотносимо. Решение № 936 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 506/2005 г. на ВКС V ГО също няма отношение към спора, тъй като касае факти за строителство в съсобствен недвижим имот. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. П. претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива за настоящата инстанция, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1845 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 2570/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: