О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
С. 03.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5518 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. К. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 289 от 26.06.2013г. по в.гр.д. № 341 по описа за 2013г. на Софийски окръжен съд, с което e отменено решение № 56 от 19.031.2013г. по гр.д. № 651/2012г.на Районен съд Самоков в обжалваната част досежно предоставянето на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката и вместо това е постановено друго, с което е определено местоживеене на малолетното дете И. при бащата, предоставено е на него упражняването на родителските права, определен е за майката режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10ч. в съботния ден до 17 часа в неделния и един месец през лятото, които не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като поне 15 дни от този месец децата И. и П. да бъдат заедно и е определена месечна издръжка в размер от 100лв., която майката следва да заплаща, считано от 13.06.12г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлен иска за издръжка за разликата до 120лв. и са определени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с решение № 64 от 20.02.12г. по гр.д.№ 1398/11г. на ІV г.о./ по поставения въпрос – длъжен ли е съда, когато е сезиран с иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК да се съобрази с всички факти и обстоятелства, включително характера и поведението на родителите, преди постановяване на решението си, както и да събира доказателства с оглед охрана интересите на детето във всеки етап на производството? Фактите, които според касаторката не са съобразени от въззивния съд са : възраст и пол на детето /момче, на 4 години/, установеното противоправно поведение на ответника, свързано с постановяване на осъдителна присъда поради шофиране след употреба на алкохол и отправяни предупреждения от органите на реда поради негови заплахи към физическата неприкосновеност на ищцата и нейния съпруг и обстоятелството, че полаганият от ответника вид труд /строителен работник/ налага продължителни отсъствия от дома.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Страните са живеели в [населено място] през периода 2000г. до 04.2012г., когато майката е напуснала семейното жилище. От съвместно им съжителство са родени децата – П. /на 17.03.2002г./ и И. /на 29.09.2009г./ Искът с правно основание чл.127 ал.2 от СК е предявен майката. Решението е влязло в сила в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. на бащата, при когото е определено нейното местоживеене, определен е стандартен режим на лични отношения с майката и е осъдена последната да й заплаща чрез бащата издръжка в размер на 100лв.
Спорът е висящ досежно детето И., който след април 2012г. е заживял с майка си при нейния съпруг /с когото е сключила брак/ в [населено място]. Преценката на въззивният съд, че решението по отношение на него следва да е идентично с постановеното по отношение на детето П., произтича от извода му, че майката не полага необходимите грижи. Счел е, че в дома си в И. детето би се върнало в позната си семейно битова и социална обстановка, в която по-лесно би приело настъпилите в живота му промени. Посочил е, че не е в негов интерес да живее разделен със сестра си П., с която е установено, че имат изградена силна емоционална връзка. Съдът е отчел и по-високите доходи на бащата, както и че при него условията на живот са по-добри, като той може да разчита на помощта на неговите родители /баба и дядо на детето / и на по-голямата сестра на детето /която е дете от друг брак на майката/, но също живее в И. и независимо,че има и свое семейство, помага за отглеждането на децата. В. съд е счел, че е в интерес на И. да живее при баща си, след комплексна преценка на следните релевантни за конкретния случай обстоятелства : П. сама е избрала да живее при баща си, защото от двамата родители той е този, който по-добре се грижи за децата, майката е безработна, живее в дома на съпруга си, който получава трудово възнаграждение от 600лв., според показанията на свидетелката И. /дъщеря на ищцата от първия й брак/ и Д. /който доколкото е без роднинска връзка е безпристрастен/ – ищцата злоупотребява с алкохол, бие и се кара на децата без причина, като детето И. не яде полезна и в достатъчно количество храна.
При тези мотиви, поставения от касаторката въпроси, касаещи преценката от страна на съда на всички релевантни по делото факти и обстоятелства и за служебното му задължение да осигури защита на интересите на детето, съставляват общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях, обаче, не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие /а не в противоречие/ с установената главно с ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г. практика, на която съответства и цитираното от касатора решение № 64 от 20.02.12г. по гр.д.№ 1398/11г. на ІV г.о.на ВКС. Съображенията:
Съгласно ППВС № 1/74г. за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства. В разглеждания случай – при преценката си съдът е обсъдил всички релеватни обстоятелства, свързани с възпитателските и лични качества на всеки един от родителите, техния начин на живот, продължителност и ефективност на полаганите грижи към детето, социална среда /бит, нрави, условия на живот/, финансови възможности, подкрепа от други близки, след което е достигнал до извода си, че по-подходящ да упражнява родителските права и да живее с детето е бащата.
Подробно изложените по-горе мотиви на съда сочат, че интересът на детето е преценен адекватно и обективно, съобразно дадените указания в ППВС №1/74г. Вярно е, че детето е в ранна възраст, в която най-много се нуждае от майчина грижа и внимание, но не следва да се забравя, че възрастта се преценя като „допълнително обстоятелство”, чието значение се определя в зависимост от това дали майката е способна да полага адекватни родителски грижи. В случая данните по делото и главно фактите, че за липсата на родителски качества на майката свидетелства едната нейна дъщеря /свидетелката И./, а другата й дъщеря – детето П. лично е направило избора си, като е предпочела да живее с баща си, при наличната по делото психологическа експертиза, която сочи, че е налице отчуждаване на детето от майката, защото тя „още от ранно детство не е създала силна емоционална връзка с детето си”, налагат извод, че в случая критерият „възраст и пол на детето” не следва да са определящи при преценката на съда на кого да предостави упражняването на родителските права.
Останалите посочени като несъобразени от съда обстоятелства са ирелевантни. Това за установеното противоправно поведение на ответника, е такова, защото не е насочено към детето / а към ищцата и нейния съпруг/, поради което не е предмет на настоящия спора. Продължителните отсъствия от дома на ответника, свързани с вида на полагания от него труд, освен че не са установени, не могат да са определящи, защото както беше посочено при описване на мотивите на въззивния съд, той може да разчита на помощна на своите близки, които живеят в къщата в [населено място] – неговите родители, брат му/ чичо на детето/,както и на по-голямата сестра на И. /свидетелката И./.
Мотивиран от гореизложеното, като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 26.06.2013г. по в.гр.д. № 341 по описа за 2013г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :