О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
С., 18.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4624 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място], представлявана от проф.д-р К., чрез процесуалния представител юрисконсулт К. против въззивно решение № 1190 от 20.02.13г. по в.гр.д. № 12812 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 18.06.12г. по гр.д. № 33849/11г.на Софийски районен съд,като е обявена за недействителна на основание чл.74 от КТ клаузата по т.4 от за срок за изпитване по трудов договор № 501 от 19.11.2010г.,сключен между К. Ц. К. и УМБАЛ Царица Й.-И.” ЕАД [населено място], уважени са предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд като подробно е обсъдил нормите на чл.80 ал.1 и ал.3 от Закона за лечебните заведения /З./, във връзка с чл.48 ал.3 и чл.49 от Закона за висшето образование /ЗВО/, е достигнал до извода, че трудовото правоотношение на ищеца с ответната страна е възникнало въз основа на конкурс. Това основание изключва възможността в трудовия договор да е предвиден срок за изпитване поради специфичния характер на конкурсната процедура, в рамките на която знанията, уменията и пригодността на кандидата се преценяват от нарочна конкурсна комисия. В. съд е приел, че недействителността на тази клауза от сключения договор е достатъчно основание за да се счете за незаконосъобразно извършеното на основание чл.71 ал.1 от КТ уволнение, независимо, че е приел, че в случая е спазено изискването на чл.69 ал.2 т.3 от З. за прекратяване на трудовото правоотношение на лекаря-преподавател /какъвто е ищеца/ от изпълнителния директор на лечебното заведение, като работодател след съгласуване с ректора на съответното медицинско училище.
При тези мотиви, касаторът се позова на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като основание за допустимост при следните формулирани въпроси:
1.Трудовото правоотношение с лекар- преподавател и УМБАЛ въз основа на обявен и проведен конкурс ли възниква или по силата на трудов договор?
2.Задължителен елемент на фактическия състав за обявяване на конкурс от висшето медицинско училище за академичната длъжност „доцент” ли е съгласуването на обявяването му с изпълнителния директор на Университетската болница?
3.С кого възниква трудовото правоотношение след проведен конкурс от Медицински университет С. – с Медицинския университет или с Университетската болница?
4.Академична длъжност ли заемат лекарите-преподаватели в Университетската болница, работещи по основен трудов договор с Университетската болница и такава академична длъжност ли е заемал ищеца в УМБАЛ Царица Й.-И.” ЕАД?
5.Ако длъжността лекар, която е заемал ищеца в УМБАЛ Царица Й.-И.” ЕАД не е академична и трудовото правоотношение с болницата не е възникнало въз основа на конкурс, а по трудов договор, може ли в него да се съдържа клауза със срок за изпитване?
6.Извършената от въззивнита инстанция констатация по трудовата книжка на ищеца в нарушение ли е на установената забрана за представяне на нови доказателства по чл.266 от ГПК, с оглед обстоятелството, че ищецът е имал възможност да я представи в оригинал или заварено копие в първата инстанция?
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, първите пет поставени от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост, доколкото изискват преценка по съществото на спора, относно законосъоб-разността на правните изводи, до които е достигнал въззивния съд. Последният е приел, че в случая Медицинският факултет към медицинския университет е обявил конкурс за доцент за нуждите на Клиника по спешна офталмология на УМБАЛ Царица Й.-И.” ЕАД, на основание чл.80 ал.2, във вр.с ал.1 от З., съгласно които конкурсът за назначаване на лекари-преподаватели в университетските болници, се обявява /не от тях, а/ от съответното висше медицинско училище по предложение и съгласувано с управителя или с изпълнителния директор на университет-ската болница. След спечелване на конкурса от ищеца, следва да се приеме, че трудовото му правоотношение е възникнало с Университет-ската болница, на основание проведен конкурс. В чл.80 ал.2 от З. изрично е посочено, че лекарите-преподаватели се назначават при условията и по реда, предвидени в ЗВО. Съгласно чл.48 ал.3 от ЗВО –длъжността „доцент” е академична и съгласно чл.50 от ЗВО тя се заема въз основа на конкурс, обявен в Държавен вестник най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документи, въз основа на взето решение от академичния съвет по предложение на висшето училище.
Въз основа на последния /шести/ поставен от касатора въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В случая първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.225 ал.1 от КТ, като е счел, че по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца за оставане без работа в шестмесечения период след уволнението. При разпределение на доказателствената тежест е посочил, че твърдението за оставяне без работа е отрицателен факт, поради което тежестта на доказване е върху ответника. В. съд, който е възприел тезата на работодателя, че доказателствената тежест е върху ищеца и като е констатирал, че в тази част доклада на първоинстан-ционния съд е неправилен, е предприел действия за отстраняване на констатираното нарушение, като е приел доказателства /чрез извършената констатация по представеното копие от трудовата книжка/ за установяване на факта, че след уволнението ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. Така извършеното от въззивния съд действие е в съответствие с установената по реда на чл.290 от ГПК практика, съгласно която, когато въззивня съд констатира, че докладът на първата инстанция е неточен, той не прави нов, но дава възможност на страните да предприемат действия по посочване на относимите за делото доказателства.
С оглед направеното искане и изхода от спора, на основание чл.78 от ГПК, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство, които са в размер на 500лв.за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1190 от 20.02.13г. по в.гр.д. № 12812 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място] [улица], представлявана от проф.д-р К. да заплати на К. Ц. К. от [населено място][жк]бл.155 вх.Е ап.162 сумата от 500лв. /петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.