3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София 01.11.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : Борислав Белазелков
Членове : Красимира Харизанова
М. П.
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 568/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДА Д. р. и в. з. при МС, град С., срещу решение №775 от 21.12.2009 г. по гр. дело №887/2009 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №582 от 17.07.2009 г. по гр.дело №925/2009 г. на Врачанския районен съд. С първоинстанционното решение в тази част са уважени предявените от Г. Г. Й., град Враца, срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на заповед №ДР-32-2-3/25.03.2009 год. на председателя на ДА “Д. р. и в. з.” за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши специалист” в зърнобаза – град К. и за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1879.20 лв.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. Й., град Враца, оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Г. Г. Й., град Враца, срещу същото решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно присъденото обезщетение за разликата над 1 879.20 лв. до 2 818.80 лв. и искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен в тази част.
Ответникът по тази жалба ДА “Д. р. и в. з.” при МС е заявил становище по оспорване.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работодателят не е доказал извършването на нарушенията, за които е наложено наказанието. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ трябва да бъде присъдено само за периода, за който ищцата е доказала оставането си без работа по трудово правоотношение.
По жалбата на ДА “Д. р. и в. з.” при МС, град С.. Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси, отнасящи се до прилагането на разпоредбата на 189, ал.1 КТ относно критериите за определяне наказанието, които се решават противоречиво от съдилищата. Представени са три съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №775 от 21.12.2009 год. по гр. дело №887/2009 г. на Врачанския окръжен съд по касационната жалба на ДА “Д. р. и в. з.” при МС, град С.. Това е така, защото повдигнатите от касатора въпроси не са правнорелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. В случая е без значение за изхода на делото дали съдът е длъжен във всички случаи да извърши преценка на съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ, тъй като е прието, че исковете са основателни, поради обстоятелството, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже извършването на нарушенията. След като е прието, че е недоказано извършването им, то въпросът за съответствие между нарушение и наказание не може самостоятелно да обоснове допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Г. Г. Й., град Враца. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправния въпрос за възможността оставането без работа по трудово правоотношение поради незаконното уволнение да се доказва с декларация от самата ищца, който се решават противоречиво от съдилищата. Представено е решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №775 от 21.12.2009 год. по гр. дело №887/2009 г. на Врачанския окръжен съд по касационната жалба на Г. Г. Й., град Враца. Повдигнатият въпрос е правнорелевантен, но не се разрешава противоречиво от съдилищата. В обжалваното решение той е решен съобразно трайно установената съдебна практика, според която декларацията от ищцата, че е останала без работа по трудово правоотношение за процесния перод поради незаконното уволнение, е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за оставането без работа. Това е така защото само признанието на неизгодни за издателя на такъв документ факти съставлява доказателство съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не трябва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №775 от 21.12.2009 г. по гр. дело №887/2009 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.