О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С. 15.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1552 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. С. П. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат С. против въззивно решение № 485 от 28.05.2010г. по в.гр.д.№ 48 по описа за 2010г. на С. апелативен съд,с което е потвърдено решение от 20.07.2009г. по гр.д. № 2942/2008г.на С. градски съд, като е признато за установено,по иска на А. Ю. П.,действащ лично и със съгласието на майка си В. Г. П. против Ю. С. П.,че сключеният на 29.06.2005г.с н.а.№ 119 т.ІІІ рег.№ 11953 д.№443 договор за замяна на недвижими имоти е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите норми,отменен е н.а.№119/05г. за замяна,оставен е без разглеждане предявения евентуален иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на същия договор и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за – съдържанието на понятието „противоречие с добрите норми”,за критериите,по които се установява и по-специално дали съдът следва да съобрази спецификите на всеки случай,както и налице ли е хипотезата „противоречие с добрите норми”в случай на замяна,при която лицето получава недвижим имот в напълно завършен,годен за ползване вид, необременен с вещни тежести,а дава-сграда в процес на дострояване, обременен с право на ползване.Позовава се на решение на ВКС-без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че имотите- предмет на замяната са неравностойни като цена,вид, площ, местонахождение- стойностите са 103 149лв. към 43 252лв.,като липсата на доплащане е за сметка на икономически по-слабата страна- непълнолетно дете /което, с оглед възрастта си, не е способно да се грижи за интересите си/, а и е със здравословни проблеми.Съдът е преценил,че при сделката са нарушени нравствено-етични норми,тъй като страните по замяната са родител и дете,а родителят я е извършил в противоречие с интересите на детето.
При така изложените мотиви,поставените въпроси- следва да се приемат,като такива от значение за изхода на спора/тъй като са свързани с решаващите изводи на съда/,но те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,разяснен в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за съдържанието на понятието „противоречие с добрите норми”-като критерии и норми за поведение,приети от значителна част от обществото – е подробно изяснен в теорията и разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а и във връзка с него законите не са непълни, неясни или противоречиви. Критериите,въз основа на които се преценя наличието на основанието за нищожност „противоречие с добрите норми”- произтичат от съдържанието му. Преценката е конкретна за всеки отделен случай и съдът е длъжен да съобрази всички факти и обстоятелства, за да реши-дали е нарушени сбор от норми,определящи поведението на хората в обществото,сбор от морални качества,приети като нравствени категории и мярка за поведение. В случая въззивният съд е направил това,като е съобразил съществените особености на случая.В тази връзка и във връзка с втория от поставените от касатора въпроси-следва да се посочи,че съдът е съобразил всички наличните по делото доказателства и е възприел замененият имот не като „сграда в процес на дострояване”в кв.Б.,както твърди касатора,а като индивидуализирана жилищна сграда/така е описана в нотариалния акт/ със застроена площ от 148 кв.м. и разгърната площ от 223кв.м.,състояща се от първо ниво-гараж за една кола,първи етаж-дневна,трапезария,кухня, санитарен възел за гости и родителска спалня и втори етаж-с три спални, две тераси,баня и тоалетна.Изводите си въззивният съд е направил при съпоставката на този имот с другия-предмет на замяната,представляващ апартамент от 89.05кв.м.в ж.к.”Х.”.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посочената от касатора предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 485 от 28.05.2010г. по в.гр.д.№ 48 по описа за 2010г. на С. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.