О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С. 10.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1343 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Г. И. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат С. против въззивно решение № 586 от 25.06.2010г. по в.гр.д.№ 149 по описа за 2010г. на С. апелативен съд,с което е потвърдено решение № 5619 от 15.12.2009г. по гр.д. № 2738/2007г.на С. градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Г. И. против Районен съд Балчик искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 148 654.67лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това дали по общия ред на ЗЗД-държавата носи отговорност за вреди,причинени от неправомерни действия на служители на правозащитните органи,когато тези действия не попадат в обсега на ЗОДОВ.Позовава се на общата норма на чл.7 от Конституцията и на решение № 291 от 11.04.2007г.по гр.д.№ 2977 по описа за 2005г.на ІІ г.о.на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че поради действието на специалната разпоредба на чл.135 от Закона за съдебната власт от 1994г./отм./,изключваща възможността за ангажиране на гражданска отговорност за вреди,причинени от действия на съдия,не е налице състава на чл.45 от ЗЗД,който обуславя претендираната отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД.Отделно е счел,че ищецът не е доказал,че е претърпял вреди и тяхната причинна връзка с постановения съдебен акт от районния съдия.
Тезата на касатора е,че ако съдиите,пред вид специалния им статут, са освободени от отговорност,то държавата-чрез своите органи-следва винаги да носи такава за причинените вреди в резултат на незаконосъобразни действия,извършени от служители на тези органи. Счита,че ако е неприложим специалния ред по ЗОДОВ,следва да намери приложение общия по ЗЗД.В тази връзка поставя и въпроса си, който независимо,че е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда,не обосновава необходимост за допускане на касационно обжалване, защото във връзка със същия не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,разяснено в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото разглеждането на така поставения въпрос няма да допринесе за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и във връзка с него законите не са непълни, неясни или противоречиви, така че да съществува необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Правилна е тезата на касатора,че при неприложимост на специалния ред по ЗОДОВ, намира приложение общия-по ЗЗД и затова въпросът е свързан с преценка за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД.Този въпрос е подробно изясняван,по него практиката не е противоречива.Не дава основание за друг извод и цитираното решение на ВКС,тъй като то не е постановено по идентичен казус/т.3 на ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди действия,но по този ред отговаря възложителя тогава когато този на когото е възложена работата е причинил вреди при и по повод на тази работа.Следователно- за да се реализира тази отговорност –следва да са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД.Липсата на една от тях изключва възможността за отговорност на възложителя. Или –за да носи държавата отговорност за вреди,причинени от неправомерни действия на служители на правозащитните органи-трябва да е установена по съответния ред неправомерността на тези действия.Постановяването на неправилен акт от съдебен състав,която неправилност е отстранена по реда на инстанционния контрол не съставлява неправомерно действие по смисъла на чл.45 от ЗЗД.Съгласно специалната норма на чл.135 от ЗСВ –наличие на умишлено неправомерно действие от страна на съдия- може да бъде установено само при представяне на доказателства,че по отношение на него е реализирана наказателна отговорност/а такива в случая – няма/. Отделно – необходимо е установяване на причинена вреда/по вид и размер/и на причинна връзка между действията и причинените вреди /а такива не са установени /.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 586 от 25.06.2010г. по в.гр.д.№ 149 по описа за 2010г. на С. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.