2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
гр.София, 02.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1470/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. В. А., Т. К. В., П. В. Г., Й. К. В., П. П. В. и К. П. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 707 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 49/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 3786/ 2006 г., като по този начин касаторите са осъдени да заплатят на Д. С. Б. на основание чл.93 ал.2 пр.2 от ЗЗД сумата 4 000 лв – двоен размер на задатъка по предварителен договор от 01.12.2003 г. и на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата 2 000 лв (частичен иск от вземане с общ размер 19 955,83 лв) – неустойка, дължима по същия договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че решението на въззивния съд е порочно, тъй като в резултат на незаконосъобразен отказ за допускане на свидетели въззивният съд не е достигнал до обективната истина по делото. В резултат било допуснато нарушение на материалния закон от значение за развитието на правото, както и нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация Д. С. Б. оспорва жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според него касаторите не са аргументирали по никакъв начин въпрос, който са е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въпреки двукратно дадената им от въззивния съд възможност, касаторите не са изложили правен въпрос, който да има значението по чл.280 от ГПК. Не са такъв въпрос доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения или за неправилно приложение на материалния закон. Такива порочни процесуални действия на съда могат да са основание решението му да бъде отменено, съгласно чл.281 от ГПК, но не могат да бъдат основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран, освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението. Когато въпреки дадените му възможности да уточни въпросът от значение за спора касаторът не е сторил това, той следва да понесе последиците от това си процесуално поведение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, „непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това”.
Ето защо искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да се отклони.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски за касационното производство, но тъй като няма доказателства такива разноски да са направени, нито е поискано присъждане на такива, произнасяне в негова полза не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 707 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 49/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: