О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
С. 30.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 652 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на „Агенция Митници” [населено място],подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. против въззивно решение № 803 от 10.02.2012г. по в.гр.д.№ 389/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 27.02.08г.,поправено с решение от 19.05.09г.,по гр.д.№ 13342/07г. на СРС в частта,в която е уважен иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ/в останалата част досежно исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ решенето е влязло в сила/.
В касационната жалба като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени три въпроса : 1. може ли да продължи съдебно производство без надлежно упълномощаване за подаване на жалба срещу постановен съдебен акт, 2.за възможността новоконституирана едва във въззивното производство страна да представя нови доказателства и нарушено ли е правото й на защита при проявено процесуално бездействие от предходни представители и 3. подлежат ли на пълно изследване обстоятелствата във връзка с осъществено правоприем-ство,който въпрос се поставя във връзка с това- дали Агенция Митници се явява правоприемник на първоначално конституираната страна по делото Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Д. К. Т. е предявил срещу Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Управление „Пътни такси и разрешителни” иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Районният съд е уважил исковете с изключение на този по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,който е отхвърлил. Последният не е бил обжалван и е влязъл в сила. След подадена от ответната страна жалба – въззивният съд е оставил в сила първоин-станционния акт в обжалваните части по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Касационната инстанция е допуснала касационно обжалване само досежно иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ на основание чл.280 ал.1 т.2 от КТ по въпроса „дали в случая на отмяна на уволнението ищецът е бил носител на потестативното право на възстановяване на работа,щом след уволнението му и преди възстановяването му на работа структурното подразделение,в което е заемал длъжността,по силата на Закона за пътищата-Управление „Пътни такси и разрешителни” е било закрито при работодателя и дейността му е преминала към друга агенция в структурата на държавната администрация- Агенция Митници.В отговор на поставения въпрос – касационният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.123 ал.1 т.4 и ал.2 от КТ,поради което съдът е следвало да съобрази настъпилото в хода на процеса правоприемство,като конституира като ответник по иска Агенция Митници.На това основание е обезсилил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС,който след изпълнение на дадените указания е постановил настоящето решение.
При така изложените факти – поставените от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост,съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване,защото не са обусловили решаващата воля на съда.В съдебната практика,в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №135 от 6.07.2011г.по гр.д.№ 1482/10г./ единно се приема,че доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл.295 ал.1 от ГПК, същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото и именно с тези нарушения следва да бъде свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.В случая – нито един от поставените въпроси не е свързан с нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото.Въпросът за правоприемството е бил предмет на разглеждане при първата касация и възможността за поставянето му вече е преклудирана.Настоящият касатор няма правен интерес да поставя въпроси,касаещи чужди права,какъвто е въпроса за надлежното упълномощаване при подаване на въззивната жалба от страна на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Управление „Пътни такси и разрешителни”. Относно въпросът,касаещ възможностите на новоконституираната във въззивното производство страна – следва да се посочи,че е несъотносим,защото настоящият касатор е конституиран в въз основа на настъпило по силата на закона правоприемство в хипотезата на чл.123 ал.1 т.4 и ал.2 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 803 от 10.02.2012г. по в.гр.д.№ 389/12г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.