О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
С. 01.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 202 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. Д. В., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1496 от 8.11.2011г. по в.гр.д. № 2081 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2470 от 24.06.2011г. по гр.д.№ 4570/2011г.на Пловдивски районен съд, като е отхвърлен предявения иск от Й. Д. В. против К. Д. В. за разваляне на договора,сключен на 2.04.1998г.,обективиран в н.а.№ 140 т.8 н.д.№ 4080/98г.,с който Д. М. В.,починал на 18.10.10г.и втората му съпруга Славейка И. В.,починала на 11.10.09г.са прехвърлили на В.-тяхна дъщеря,правото на собственост върху недвижим имот-жилище,апар-тамент със застроена площ от 79.28кв.м.,с прилежащата му изба №6 с площ от 10.36кв.м. и съответните части от общите части на сградата срещу задължението да ги гледа и издържа до края на живота им поради виновно неизпълнение от страна на приобритателя на задълженията му до размер на 3/8ид.ч.
В. съд е счел,че ищцата не е доказала твърдението си за неизпълнение на поетото от ответницата задължение по сключения алеаторен договор.Счел е,че въз основа на ангажираните гласни доказателства е установено,че ответницата независимо,че преимуществено е живеела в чужбина- е изпълнявала поетите задължения, като е изпращала редовно средства за издръжка на родителите си, осигурила им е отлични битови условия,уговаряла е близки хора,които непосредствено са полагали грижи за прехвърлителите,а когато се е връщала в страната –лично е поемала домакинството и се е грижила за храната и условията за живот. Съдът е посочил,че още при сключване на договора – ответницата е живеела в чужбина,където е било нейното семейство и прехвърлителите не са имали очаквания да живеят в едно домакинство с нея.Счел е,че от събраните доказателства следва да се приеме за установено, че те са били доволни от полаганите грижи,още повече,че до края на живота си са били в състояние,позволяващо им преимуществено сами да се грижат за себе си.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставен въпрос за това -каква следва да е продължителността на неизпълнението на договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане,за да се приеме,че то е съществено и значително до степен,че да доведе до разваляне на сключения договор.Позовава се на две решения на ВКС,които са без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Поставеният от касатора въпрос – отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,защото е от значение за изхода по конкретното делото и за формираната решаващата воля на съда. Същият обаче нито е разрешаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Това е така,първо защото в цитираните от касаторката две решения на ВКС не е дадено противоречиво разрешение на постановения въпрос в сравнение с изложеното от въззивния съд и второ,защото поставеният въпрос вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.Така в цитираните решения е прието,че поетото задължение по алеаторния договор е единно и неделимо и изисква непрекъсното,редовно и в пълен обем престиране на грижи и издръжка,/р-1272/09г./,като е без значение дали неизпълнението на поетото задължение е пълно или частично, забавено или неточно,защото в случая – всяка форма на неизпълнение се приравнява на пълно неизпълнение /другото р-26/09г./. В последното е посочено още,че съдът първо следва да определи обема на договорните задължения,тълкувайки клаузите на сключения договор,след което да ги съпостави с установените нужди на кредитора,като съобрази възрастта, здравословното му състояние,срока,за който се поддържа от ищеца,че е налице неизпълнение.В случая – постановеният от въззивния съд акт е в съответствие с цитираната практика, като при преценката си дали е налице изпълнение – съдът е използвал именно посочения по-горе подход. В. съд е съобразил всички относими обстоятелства,включително обема на поетото от приобритателя задължение през 1998г./което е за „издръжка и гледане” до”края на живота на прехвърлителите”/ и че към момента на поемането му – задълженото лице,на което е бил прехвърлен имота е вече е живеело в чужбина и това е било отчетено от прехвърлителите.Изложил е мотиви,че е установено,че през целия период на действие на договора –от 1998г. до 18.10.10г.,когато е починал и втория прехвърлител – ответницата е изпълнява задълженията си – лично и чрез трети лица,постоянно,непрекъсното,редовно и в пълен обем,съобразно своите сили и възможностиПравилността на извършената от съда преценка – на този етап настоящия състав не може да се преценя. Твърденията на касаторката за частично изпълнение касаят съществото на спора и също не могат да се обсъждат. Доколкото се акцентира на обстоятелството, че ответницата е живеела в чужбина и рядко се е връщала в страната – следва да се посочи,че това само по себе си –не е достатъчно, за да се счете,че е налице неизпълнение.Въпросът дали е налице изпълнение- за всеки случай се решава конкретно,с оглед ангажираните по делото доказател-ства, като няма пречка – изпълнението на конкретните задължения да се осъществява и чрез трети лица. Освен това при постановяване на акта си въззивния съд е съобразил установената практика, съгласно която – изпълнението на задължението за гледане и издръжка, което не е детайлно уговорено,се определя от действителните нужди на кредитора.Ако престирането от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен /както е приел въззивния съд в случая/, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. /вж.решение № 863 от 22.12.2010г.по гр.д.№ 1534/09г.на ІV г.о./.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1496 от 8.11.2011г. по в.гр.д. № 2081 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.