4
определение по гр.д.№ 702 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
гр.София, 04.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 702 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. и Д. И. С. срещу решение № 1454 от 19.11.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1348 от 2009 г., В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение № 1541 от 16.05.2009 г. по гр.д.№ 8260 от 2007 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. срещу М. С. С. и Д. И. С. отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че касаторите не са собственици на 435/1058 ид.ч. от реална част от имот № 431 по плана за новообразувани имоти на СО „Ментеше”, в землището на гр.Варна, кв.„Вл.Варненчик” с площ на частта от 565 кв.м. и граници на същата: на север- част от имот пл.№ 78 по стар план, на запад- оставащата част от имот № 431, на юг- път и на изток- останалата част от стар имот пл.№ 78.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса дали по отношение на ищците е налице основанието на чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Твърди се, че в случая касаторите са придобили правото на собственост върху имота по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, че в имота има изградена постройка, която отговаря на нормативните изисквания за сграда. Като практика на ВКС, на която според касатора обжалваното решение противоречи, са посочени следните съдебни решения: решение № 31 от 04.02.2008 г. по гр.д.№ 910 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 811 от 31.07.2009 г. по гр.д.№ 595 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1262 от 03.11.2009 г. по гр.д.№ 1760 от 2008 г. на Варнеския окръжен съд, решение № 988 от 09.07.2007 г. по гр.д.№ 1270 от 2006 г. на ВКС, Пето г.о., решение от 25.03.2009 г. по гр.д.№ 1595 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, решение № 1367 от 27.12.2007 г. по гр.д.№ 1632 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 8 от 24.04.2009 г. по гр.д.№ 2561 от 2009 г. на ВКС, решение № 1690 от 20.05.2008 г. по гр.д.№ 4826 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, определение № 457 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 492 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 1186 от 13.11.2007 г. по гр.д.№ 1361 от 2006 г. на ВКС. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск за собственост при влязъл в сила план на новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползувателя не е било оспорено по реда на пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар.35 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ.бр.97 от 1998 г.
В писмен отговор от 11.05.2010 г. ответниците по жалбата М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Подадена е и частна жалба срещу определението на Варненския окръжен съд № 11 от 04.01.2010 г. по горепосоченото дело, с което се изменя постановеното решение в частта за разноските, като М. С. и Д. С. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 123 лв.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, за да се допусне касационното обжалване на въззивно решение, касаторът следва да посочи конкретен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или който е разрешаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос следва да е правен- касаещ приложението на правна норма и следва да е от значение за изхода на конкретното дело. В случая касаторите не са посочили конкретен правен въпрос, по който обжалваното от тях решение на Варненския окръжен съд да противоречи на посочената от тях съдебна практика. Поради това и само на това основание касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Отделно от горното, не се констатира противоречиво решаване на въпроса какво се има предвид под сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваното решение и в посочените от касатора решения на ВКС. Доколкото е съществувало противоречие в практиката по този въпрос, то вече е отстранено с постановяването от ВКС на решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни за страните и съдилищата в страната- а именно решение № 213 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 1198 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о, решение № 505 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 998 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 333 от 27.08.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. и др. А обжалваното решение напълно съответства на тези решения на ВКС- и в него, както и в решенията на ВКС, е прието, че предпоставка за изкупуване на имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в имота до 01.03.1991 г. да е била построена сграда, която да отговоря на действащите строителни правила и норми поне за сезонна постройка.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по въпроса: допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск за собственост при влязъл в сила план на новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползувателя не е било оспорено по реда на пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар.35 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ.бр.97 от 1998 г.: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, това основание е налице само ако за разрешаване на правния спор няма правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В случая по посочения от касатора правен въпрос вече има дадено от ВКС тълкуване в решение № 1093 от 20.07.1999 г. по гр.д.№ 1962 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 88 от 27.04.2004 г. по гр.д.№ 957 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 685 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.- тълкуване, с което въззивния съд се е съобразил изцяло. А от постановяването на тези решения на ВКС до настоящия момент не са настъпили промени в законодателсвото или в обществените отношения, които да налагат различно тълкуване.
Отделно от горното, този въпрос е неотносим към настоящото дело, по което ищците не са оспорвали предоставянето на правото на ползване върху процесния имот на основанията в пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ /поради предоставянето му на ответниците в нарушение на нормативни актове, чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт/, а са оспорвали само наличието на предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на това право на ползване в право на собственост /поради липса на валиден акт за предоставяне на право на ползване, поради липса на построена в ползвания от ответниците имот до 01.03.1991 г. сграда и поради неплащане в срок на цената на този имот/.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Неоснователна е и като такава следва да бъде оставена без уважение частната жалба на касаторите против определението на Варненския окръжен съд за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на ответниците- касатори в настоящото производство да заплатят на ищците по делото 123 лв. съобразно уважената и отхвърлена част на иска: Не отговаря на истината твърдението в частната жалба, че ищците не са направили своевременно искане за присъждане на разноски по делото и не са представили своевременно доказателства за направени такива разноски. След като още в исковата молба ищците са претендирали за разноски по делото, въззивният съд, изменяйки решението на първоинстанционния съд, е бил длъжен да се произнесе и по това искане, без да е необходимо ищците да са отправили отново това искане в съдебно заседание пред въззивния съд. Въпреки това, в случая ищците са направили такова искане не само в исковата молба, но в писменото възражение срещу въззивната жалба, депозирано във Варненския окръжен съд на 01.07.2009 г., както и в последното по делото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд на 20.10.2009 г. Своевременно са представили и документ, удостоверяващ размера на направените от тях разноски за адвокат по делото- договорът за правна помощ и съдействие от 19.10.2009 г., в който е посочено, че ищците са се договорили с пълномощника си по делото адв.Стратиева да й заплатят възнаграждение в размер на 300 лв. и че това възнаграждение е реално платено, е представен от ищците в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание от 20.10.2009 г. преди даване ход на делото по същество.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. С. С. и Д. И. С. срещу решение № 1454 от 19.11.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1348 от 2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11 от 04.01.2010 г. по в.гр.д.№ 1348 от 2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.