О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С. 10.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 68 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. М. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение от 28.06.2011г. по в.гр.д.№ 105 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 14.10.2010г. по гр.д. № 57528/2009г.на Софийски районен съд,като е признато за установено по искове с правно основание чл.415 ал.1, във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК,че С. М. Т. дължи на [фирма] сумата от 4 674.25лв.,представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.03.2006т.-м.04.2009г.за топлоснабден имот, находящ се в@@5@[жк]бл.339 вх.1 ап.62,абонатен № 277169,ведно със законната лихва,считано от 4.11.09г.,като е отхвърлен иска до пълния му размер от 6 399.96лв., както и е признато за установено,че дължи и сумата от 733.54лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 1.05.06г.-5.10.09г., като е отхвърлен иска до пълния му размер от 1 383.54лв.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени въпроси,касаещи изложени твърдения за нередовност на воденото счетоводство,за наличие на счетоводни записвания и фактури в противоречие с норми от ЗБНБ и ЗСч.Отделно се излагат доводи за неправилност на постановения въззивен акт,свързани с „безкритичното” приемане на заключението на вещото лице и неотчитане на направеното възражение във връзка с мораторната лихва. Позовава се на две решения на СГС,които тъй като не съдържат отбеляз-вани,че са влезли в сила,не следва да бъдат съобразявани/т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че ответната страна не е изпълнила задължението си за плащане по сключения договор за доставка на топлинна енергия.Посочил е,че дори да е прекратено подаването към индивидуалния имот – ответникът е потребител на топлинната енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.При изчисляване на размера на дължимата сума- съдът се е съобразил с неоспорените заключения на приетите по делото експертизи,включително и относно неправилното изчисляване на топлинната енергия за сградната инсталация за периода месец 10.2006г.-04.2007г.,с която е коригираната претендираната сума.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,първо – защото поставените въпроси не са свързани с решаващата воля на съда и второ – касаят правилността на обжалваното решение,възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и начина,по който той е обсъждал събраните по делото доказателства.К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая –въпросите за редовността на воденото от [фирма] счетоводство и за начина на осъществяване на счетоводните му записвания – са ирелевантни за процесния спор,още повече,че размера на дължимото задължение е установен въз основа на приети от съда и страните експертизи.В настоящата фаза- по допустимост – съдът не може да извършва преценка дали направените от въззивния съд правни изводи са правилни и обосновани,нито дали те съответстват на ангажираните по делото доказателства.Това може да стане едва след допускане на касационното обжалване,за което обаче е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.06.2011г. по в.гр.д.№ 105 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.