О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
С. 25.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 30 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 1064 от 25.06.12г. по в.гр.д.№ 389 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 18.07.11г. по гр.д.№ 11340/09г. на Софийски градски съд като Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Н. А. Б., на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 7 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за периода 5.07.99г.-5.07.2000г.и от незаконно повдигнатото му обвинение по н.о.х.д.№ 42/04г. на ПС С., ведно със законната лихва, считано от 18.11.06г., като е отхвърлен иска до претендирания размер от 50 000лв. и срещу РС Самоков.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с т.11 от ППВС №4 от 23.12.68г.на Пленума на ВС и с т.10 от ТР №3/05г.на ВКС/ по въпроса за съобразяване от страна на въззивния съд на всички наведени в исковата молба от ищеца обстоятелства и главно с тези,които са свързани с тежестта на повдигна-тите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража. Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС, на три решения на С.,които не съдържат отбелязване за влизане в сила /и на това основание не могат да бъдат съобразени с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/ и на определения на ВКС по чл.288 от ГПК, които са без задължителен характер.
Отделно касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като счита,че от значение за точното прилагане на закова и за развитието на правото е въпроса за критериите,въз основа на които въззивният съд е преценил,че размера на обезщетението следва да съвпада с определения от първата инстанция.
Срещу подадената касационна жалби не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд изцяло е възприел изводите на районния съд,към чиито мотиви е препратил. Посочил е,че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение за общо единадесет тежки умишлени деяния и за продължилото една година задържане под стража е 7 000лв. с мотива,че не е установено ищецът „да е претърпял силни по интензитет емоционални преживявания във връзка с воденото срещу него наказателно производс-тво” и „нямало достатъчно данни,въз основа на които съдът да прецени начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата”.
При тези данни – касационно обжалване следва да се допусне по първия поставен от касатора въпрос. Същият е свързан с решаващите мотиви на съда и е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, съгласно която – тъй като преценката за обезщетението е индивидуална и зависи от конкретно установените обстоятелства,съдът при преценката си за справедливия размер на обезщетение следва да вземе пред вид всички факти, които са съотносими към причинените вреди – вид,брой и тежест на всяко едно обвинение, продължителност на разследването, срок на изтърпяване на марката за неотклонение”задържане под стража”, данните за увреденото лице – възраст, професия, гражданство, семейно положение,както и всички претърпени от него негативни последици.
По втория поставен въпрос/за критериите,въз основа на които въззивният съд е потвърдил определения от първата инстанция размер на следващото се обезщетение/ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото не отговаря на посочените в т.1 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС изисквания за годно общо основание за допустимост.Това е така,защото по начина,по който е поставен въпросът е свързан с правилността и обосноваността на въззивния акт, а последните не се контролират от настоящата инстанция във фазата по допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1064 от 25.06.12г. по в.гр.д.№ 389 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.