1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
гр.София, 04.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1530/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане П. р. б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 551/ 14.06.2010 г. по гр.д.№ 2768/ 2009 г. С посоченото решение е отменено частично и частично е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4348/ 2006 г., като по този начин касаторът е осъден да заплати на Г. Б. П. сумата 4 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 200 лв – обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което ищецът е бил признат за невинен, както и законна лихва върху тези суми от 05.07.2006 г. и разноски по делото. За разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен.
Решението на Апелативния съд е обжалвано само от прокуратурата в осъдителната му част. Поради това в отхвърлителната част това решение следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправният въпрос за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство при спазване на принципа на справедливост, който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни със значителни разлики, като касаторът се позовава на решение № 621/ 05.07.2004 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1065/ 2003 г. и решение № 1236/ 30.12.2008 г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 5056/ 2007 г. Според прокуратурата наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението в сходни случаи обосновава извод за противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част.
Ответникът по касация – Г. Б. П. – оспорва жалбата. Според него решенията, на които се позавава жалбоподателят, не подкрепят доводите му за наличие на противоречива практика, тъй като са постановени по случаи, които не са сходни. Поради това моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерът на обезщетението, определен в решение № 1236/ 30.12.2008 г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 5056/ 2007 г., тъй като то не е постановено по сходен случай с този, по който е издадено атакуваното въззивно решение. Вярно е, че и в двете хипотези срещу претендиращите обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ е било повдигнато обвинение за извършени престъпления против собствеността, по което впоследствие е постановена оправдателна присъда. Само това обаче не е достатъчно за да се счете, че по двете дела трябва да е определено обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер. Това е така, защото в обстоятелствата между двете хипотези има съществени различия. Видно от мотивите на ВКС, разглеждан е казус на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, по което наказателното производство е продължило 2 години и 2 месеца. По настоящето дело въззивният съд е приел за установено, че наказателното производство е продължило 3 години и 3 месеца. Има разлика и във взетите в двата случая мерки за неотклонение (подписка по решението на ВКС, парична гаранция по решението на С.), а по отношение на обвиняемия по делото на ВКС не е ясно дали е постановена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБ”, каквато по отношение на ищеца в настоящето производство е била наложена. При това положение разликата в присъдените обезщетения от 1 000 лв в повече по настоящето дело е напълно обяснима. Ето защо не може да се приеме, че има противоречие между двете решения, тъй като те не са постановени при схождащи си факти.
По аналогични съображения не може да се приеме, че атакуваното въззивно решение противоречи на практиката, обективирана в решение № 621/ 05.07.2004 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1065/ 2003 г. В цитираното решение на ВКС действително е разглеждана хипотеза на обезщетяване на вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206 от НК, обаче от това решение не става ясно нито дали наказателното производство е продължило колкото (или повече от) настоящия случай. Също така в мотивите на решението на ВКС не е посочено каква мярка за неотклонение е била взета спрямо лицето, което е претендирало обезщетение, взети ли са мерки за процесуална принуда и има ли други съпътстващи фактори, които да са от значение за интензивността и продължителността на търпените неимуществени вреди. Следователно не е ясно доколко са сходни случаите, разглеждани в двете решения, съответно различният размер на обезщетенията, определен с тях, не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 551/ 14.06.2010 г. по гр.д.№ 2768/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: