2
определение по гр.д.№ 701 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
гр.София, 05.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 701 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. срещу решение № 152 от 08.06.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 214 от 2009 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 228 от 17.08.2009 г., с което е оставено в сила решение № 31 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 442 от 2008 г. на Троянския районен съд за уважаване на предявения от Б. И. П. срещу М. М. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 735 кв.м., находящо се в гр.Априлци, кв.Острец, съставляващо имот № 52218.542.197 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-49 от 31.08.2007 г. на И. директор на АК /бивш парцел IV-509 в кв.45 по регулационния план на града от 1932 г./ при граници по протокола за делба: улица, М. С., ТКЗС и съпрузите Д. и С. Д., а по кадастралната карта на града: улица № 52218.542.268, имот № 52218.542.196, имот № 52218.857.35 и № 52218.542.198.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, свързана с придобивната давност на недвижими имоти по чл.79 от ЗС. Посочени са решения на ВКС, в които според касатора повдигнатият от него правен въпрос бил решен по начин, различен от този в обжалваното решение, а именно: решение № 1046 от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 3398 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1265 от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 5077 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 329 от 03.07.2007 г. по гр.д.№ 61 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 24.06.2010 г. ответникът по жалбата Б. И. П. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, за да се допусне касационното обжалване на въззивно решение, касаторът следва да посочи конкретен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или който е разрешаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос следва да е правен- касаещ приложението на правна норма и следва да е от значение за изхода на конкретното дело.
В случая касаторът въобще не е посочил такъв конкретен правен въпрос. Поради това и само на това основание касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
Отделно от горното, не се констатира противоречиво решаване на правен въпрос в обжалваното решение и в посочените от касатора решения на ВКС: В обжалваното решение е прието, че ответникът по делото и касатор в настоящото производство не е придобил процесния имот по давност, тъй като е упражнявал фактическа власт върху имота със знанието и съгласието на неговия собственик и не е демонстрирал пред него намерението си да свои имота и това не е продължило повече от 10 години. В същия смисъл /че за да установи владение върху чужд имот владелецът следва да е отнел владението от собственика, а не да е бил допуснат от него в имота/ е и трайната практика на съдилищата в страната, включително и практиката, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. М. С. срещу решение № 152 от 08.06.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 214 от 2009 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 228 от 17.08.2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.