Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
677_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София, 08.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 677 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура – гр. С. срещу въззивно решение от 14.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 419 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г. к., 4 с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивен състав е отменено решение на Софийски окръжен съд , г.о., 2 с-в., постановено на 14.03.2007 г. по гр.д. № 288 /2006 г. в частта относно обезщетението за имуществени вреди в размер 74,773.28 лева и вместо това въззивният съд е осъдил Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд да заплатят солидарно на В. Б. Д. сумата 74,773.28 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл..2,ал.1,т.1 и т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2003 г. и ведно с разноски, като в частта за разноските решението е изменено с определение от 10.03.2010 г.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд, които твърдят, че е неправилно и сочат основания за допускане до касационно обжалване.
Прокуратурата на Република България извежда като въпроси: 1) размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди от незаконно наказателно производство, регламентиран в чл.51 ЗЗД, за което твърди, че в тълкуването и прилагането е разрешаван противоречиво относно причинно-следствената връзка и вредите и това е основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, 2) кога връзката е пряка и непосредствена и конкретният размер на вредите, които подлежат на обезщетение, 3) нееднозначно тълкуване и противоречива практика и на понятието „присъждане на обезщетение по справедливост”, последните два въпроса са основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Софийски градски съд в основно и допълнително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване извежда като въпроси: 1) за необходимостта от служебно издирване и прилагане на чуждото материално право, за което сочи решение № 1106 /03.12.2008 г. по гр.д. 4203 /2007 г.; 2) че съдът не е изследвал служебно дали е налице съпричиняване, при което е допуснал противоречия с посочени решения : № 539 /1965 г. (по гр.д. № 2624 /1964 г.), І г.о., № 3204 /1974 г. (по гр.д. № 2222 /1974 г.) , І г.о., № 777 /1985 г., ІV г.о., № 349 /1989 г. (гр.д. № 311 /1989 г.), ІV г.о., № 335 /1994 г., ІV. г.о.; 3) за това дължи ли се обезщетение за пропуснати ползи, чието настъпване не е било сигурно, 4) следва ли от размера на обезщетението, част от което ищецът би изразходвал за храна и жилище, да се приспаднат разходите на държавата за храна и подслон на ищеца за времето, когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в държавен затвор. Този жалбоподател твърди, че първите два въпроса представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а следващите два – по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Ответникът в това производство В. Б. Д. е подал отговор на жалбите, с който оспорва основанията за допускане до касационно обжалване, както и основателността на жалбите.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при новото разглеждане на делото по предмета, за който му е върнато и по който се е произнесъл – за основателността на претендираните вреди от неполучено трудово възнаграждение от германски работодател в Р. Г., е приел следното: че с влязлата в сила част от решението е прието, че са налице предпоставките по чл.2,т.2 и т.3 ЗОДОВ, въз основа на приети неоспорени писмени доказателства – три броя писма, изходящи от германския работодател, представени в заверени преписи и преведени – че ищецът е работил по трудово правоотношение с германски работодател в Р. Г., което от такова със срок за изпитване се е превърнало в безсрочно със срок не по-кратък от края на 1997 г. (след края на периода на претенцията), установени са и останали елементи от трудовото правоотношение – работно място и време, трудови задължения и размерът на трудовото възнаграждение, както и продължителността на платения годишен отпуск, както и момента и причината за прекратяването на трудовото правоотношение – неявяването на ищеца на работа на 13.01.1997 г. след изтичането на разрешения отпуск, поради задържането на ищеца в Р. България за изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода” до края на периода, за който претендира обезщетение, с тази присъда на ищеца е било наложено наказание „лишаване от свобода”, впоследствие тя е отменена по реда на надзора, което е последвано от постановяване на оправдателна присъда след няколко години, влязла в сила; въз основа на изложеното съдът е приел извод, че е доказана причинната връзка между отменената като незаконна осъдителна присъда и уволнението на ищеца от местоработата му в Г. и е определил пропуснатите ползи въз основа на изчисления за месечния размер на трудовото възнаграждение и периода от време.
По наличието на основания по чл.280 ГПК:
По жалбата на Прокуратурата на Република България :
Първите две формулировки (за размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди от незаконно наказателно производство, регламентиран в чл.51 ЗЗД и кога връзката е пряка и непосредствена и (какъв е) конкретният размер на вредите, които подлежат на обезщетение) не са конкретни правни въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, те са пределно общи, обозначават и обхващат целия фактически състав на разпоредбата на чл.51 ЗЗД. За пълнота следва да се отбележи, че основанието на спора е в нормите на ЗОДОВ. Тези въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване.
Твърдението за нееднозначно тълкуване и противоречива практика и на понятието „присъждане на обезщетение по справедливост” е извън предмета на конкретния спор, който е за имуществени вреди, чийто размер подлежи на доказване, а не за неимуществени, които се обезщетяват по справедливост. Този въпрос също не е основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно по тази жалба липсва въпрос, който да е основание за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Софийски градски съд :
Въпросът дали е било необходимо въззивният съд служебно да издири и приложи чуждото материално право (за да установи елементи от съдържанието на правоотношението между ищеца и чуждестранния работодател) не се е отразил на правните изводи на въззивния съд по предмета на спора (който е установил релевантни факти от приети неоспорени писмени доказателства) и на неговото решение.
Следователно този въпрос не е такъв по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР №1 / 2010 г. и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, че съдът не е изследвал служебно дали е налице съпричиняване, при което е допуснал противоречия с посочени решения : От решението на въззивния съд е видно, че не са установени факти, които да обосноват у него извод за съпричиняване. Поради което не е налице противоречие с практика (отразена във второто, третото и четвъртото посочени решения), според която съдът следва да приеме наличието на съпричиняване при установяване на доказателства за това и да намали обезщетението за обезвреда. Тъй като въпросът не е разрешен в противоречие с влезли в сила решения, не е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът дължи ли се обезщетение за пропуснати ползи, чието настъпване не е било сигурно, не е обусловил решението, той е без значение за изхода от спора, тъй като въззивният съд е приел обратното – че вредите са настъпили (ползите са пропуснати) в причинна връзка от задържането за изтърпяване на наложеното наказание и за неговия период.
Въпросът следва ли от размера на обезщетението, част от което ищецът би изразходвал за храна и жилище, да се приспаднат разходите на държавата за храна и подслон на ищеца за времето, когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в държавен затвор, също е не е такъв по чл.280,ал.1 ГПК. Той нито е обусловил, нито е трябвало да обуслови изводите на въззивния съд. А и разбирането на законодателя, отразено в разпоредбите на ЗОДОВ, както и последователната практика на съдилищата, е в смисъл, че изтърпяването на наказание лишаване от свобода, което включва и получаването на храна и „подслон”, е част от фактическия състав на вредата.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване.
Поради изхода от спора на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, а ответникът по жалбата не е представил доказателства, че е направил разноски, поради което и на него не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 419 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г. к., 4 с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.