О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
С. 29.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1472 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от главния изпълните-лен директор Ш.,чрез процесуалния представител юрисконсулт А. против въззивно решение № 971 от 18.07.2011г. по в.гр.д. № 1033 по описа за 2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1320 от 31.03.2011г. по гр.д. № 16943/2010г.на Варненски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени три въпроса :1. за значението на обстоятелството,че преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата – е била издадена, на друго основание,заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с друго лице,заемащо сходна длъжност, 2. в хипотеза на предприето съкращаване на единствена щатна бройка -дали подлежи на съдебен контрол упражнено от работодателя право на подбор между лицето, което заема тази бройка и лицата,заемащи сходни длъжности и 3.процесуално правен въпрос във връзка с приложението на чл.312 и чл.313 от ГПК – за момента от който настъпва преклузията на правото да се сочат и представят доказателства по дело,разглеждано по реда на бързото произ-водство.Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК-пет решения на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност.Със същия се претендират правените разноски за изготвяне на отговор и представителство пред ВКС в размер на 750лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателни предявените искове,въззивният състав е приел,че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя,защото е целял прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Мотивирал е извода си със следните предприети от работодателя действия:
– след влизане в сила на решение за отмяна на предходно уволнение на ищеца и възстановяването му от съда на длъжност „информатор-терминален агент” е създал изрично такъв щат при наличие на идентична по функционални задължения,но с различно наименование длъжност „служител гише за регистрация на пътници и багажи”,за която са били предвидени по щат 20 бройки,
– утвърдил е ново щатно разписание,считано от 30.08.10г.,с което е премахнал изрично създадения щат „информатор /терминален агент”,
– не се е възползвал от наличната възможност за преназначаване на ищеца на съществуваща идентична длъжност „служител гише за регистрация на пътници и багажи”,при положение,че е знаел,че друг служител напуска и е било предстоящо освобождавате на такъв щат и
– е провел подбор в ущърб на ищеца,тъй като в нарушение на установените правила по критерия”професионални курсове” –при налични за ищеца три курса- на него му е определена оценка 1, а на други посочени от съда служители за по-малък брой курсове – им е поставена по-висока оценка/съответно 4 и 3 точки/.
При така постановения съдебен акт,поставените два материал-ноправни въпроса – за значението за спора на издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на трето лице и за съдебния контрол върху извършен от работодателя подбор в хипотеза,когато той е упражнил свое право – следва да се приеме,че те не са от значение за изхода на спора,защото не са свързани с решаващите мотиви на съда.
Наличието на възможност за преназначаване на ищеца,която работодателят не е използвал – не е решаващ мотив за признаване на уволнението за незаконно,а едно от действията,с които съдът е обосновал извода си за наличие на злоупотреба с право.От друга страна – дали работодателят е следвало или не да преназначи ищеца или да прекрати трудовото му правоотношение – е въпрос, свързан с правилността на постановения съдебен акт,който съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС – не е годно общо основание за допустимост.
Ирелевантен е и въпроса за правото на подбор на работодателя в хипотеза на съкращаване в щата на единствената по естеството си трудова функция,защото настоящата хипотеза не е такава.Обстоятелството,че работодателят е създал длъжност „информатор- терминален агент”в изпъл-нение на постановен съдебен акт – не означава,че тя е единствената по естеството си трудова функция. В случая- въззивният съд е приел,че не е било необходимо създаването на такъв щат,защото в щатното разписание са били предвидени 20 щатни бройки за идентична по съдържание и различна само по наименование длъжност,каквато е „служител гише за регистрация на пътници и багажи”.Този извод на въззивния съд/чиято правилност в настоящата фаза касационната инстанция не контролира/ е определящ,тъй като реалното съкращаване в щата изисква не само премах-ване на длъжността като щатна бройка,но и като трудовата функция.
Поставеният процесуално- правен въпрос във връзка с приложението на чл.312 и чл.313 от ГПК- е годно общо основание за допустимост,но не отговаря на изискванията за посоченото от касатора специално основание, тъй като по него практиката вече е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения.Приема се,че не е настъпила преклузия на правото да се поставят допълни въпроси на своевременно поискана експертиза/под формата на искане за назначаване на допълнителна такава / когато въпросите са породени от дадено от вещото лице заключение по основната експертиза.Така в хипотеза като настоящата,при която ищецът своевре-менно е направил искане за експертиза,което съдът е уважил и я е допуснал, след депозиране и изслушване на заключението на същата – ако за страните възникнат искания,породени в резултат на даденото заключе-ние – не се преклудира правото им да ги направят.В този смисъл – няма пречка въззивният съд като констатира,че в нарушение на закона първата инстанция не е уважила подобно искане – да корегира пропуска и да го допусне.Решение № 647 от 11.10.10г.по гр.д.№ 1348/09г.на ІV г.о.на ВКС, на което се позовава касатора е несъотносимо,защото то не е постановено по идентичен въпрос/а по въпроса дали в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи кога е извършено нарушението с конкре-тизиране на точна дата и час или е достатъчно посочване на период. Освен това по цитираното дело ищецът въобще не е направил доказателствено искане,а в настоящия случай такова е направено своевременно,като необходимостта от допълнително заключение е породена от вече приетото/
Останалите посочени от касатора решения на ВКС,също не обосновават основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като не са постановени по идентични с поставените в настоящия случай въпроси/р-413/10г.по гр.д.№ 1804/09г.на ІV г.о.касае хипотеза на извършено уволнение с издадена заповед преди реалното съкращаване в щата,като е посочен по-късен момент на влизане в сила,а останалите р-752/10г.по гр.д.№ 1095/09г.на ІV г.о., р-7/11г.по гр.д.№ 954/09г.на ІV г.о. и р-625/10г.по гр.д.№ 1773/09г.на ІV г.о. касаят подбора по чл.329 от КТ,във връзка с който в случая не са поставени въпроси.
С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК,в полза на ответната срана следва да бъдат присъдени направените разноски,които съгласно представения към отговора договор за правна защита и съдействие № 181094 от 12.10.11г. възлизат на 750лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 971 от 18.07.2011г. по в.гр.д. № 1033/ 2011г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],представлявано от главния изпълнителен директор Ш. със седалище и адрес на управление: [населено място],Летище В. да заплати на И. С. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.2 ап.3 сумата от 750лв./седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.