3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 09.11. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА С.ОВА
ЧЛЕНОВЕ:С. СОТИРОВ
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №599/2010 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от “Ц. за градска мобилност” ЕООД – София, приподписана от адв. Г., срещу въззивно определение от 11.8.2010 год. по ч.гр.д. № 9150/2010 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено определение от 20.6.2010 г. по гр.д.№56734/2009 г. по писа на Софийския районен съд, І-ва ГК, 28 състав, с което производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като ответницата по жалбата е починала преди завеждане на исковата молба в СРС и липсва надлежна страна срещу която да се предяви иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280 ГПК.
Твърди се, че производството по делото е било прекратено без да бъде посочено конкретното правно основание за това, а исковата молба е предявена съгласно изискванията на чл.127 ГПК. Навежда се довод, че първоинстанционният съд не е посочил коя правна норма е нарушена с предявяване на иска, нито става ясно на какво правно основание въззивният съд отказва издаването на съдебно удостоверение за наследници. Твърди се, че посочените пороци са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като правят определенията на двете инстанции, постановени в противоречи ес точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до навеждане на касационно оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 11.8.2010 год. по ч.гр.д.№ 9150/2010 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: