О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София 27.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1056 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. Б. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Н. против въззивно решение № 125 от 22.03.2010г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2010г. на П. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1916 от 19.11.2009г. по гр.д. № 3050/2009г.на П. районен съд,с което е уважен предявения от К. Н. Б. против М. Н. М. иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за сумата от 1 814лв.,представляваща ? ид.ч.от изпълнено от ищеца задължение по договор за потребителски кредит № 727 от 23.08.2004г.,сключен с [фирма] клон П. и да присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос във връзка с разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК –за изпълнение от въззивния съд на задължението си да извърши правилна преценка на ангажираните по делото доказателства и по-специално на представените 36 броя вносни бележки и на установения факт,че страните са били във фактическа раздяла четири години преди прекратяване на брака им. Позовава се на незадължителна практика на ВКС/ решение по гр.д.№ 5146/07г.на ІVг.о.и по гр.д.№ 125/08г.на ІІ г.о./
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел за безспорно,че от полученият по време на брака между страните от ищеца кредит – последният е изплатил след прекратяване на брака,за периода 06.2008г.- 03.2009г.сумата от 3 628.24лв./3334.24лв.-главница и 294лв.-разноски/.Тъй като задължението за погасяване на заема е възникнало като общо на двамата съпрузи/при равни дялове/,а ответницата не е доказала възражението си,че е заплатила дела си/чрез дадени от баща й средства/-съдът е уважил исковата претенция,като я е осъдил да заплати половината от платения от ищеца дълг/в размер на 1 814лв./
При така установените факти/които не се оспорват и в представеното изложение/-следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос във връзка с разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК не е от значение за изхода на спора.Въз основа на него-съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС – не следва да се допуска касационно обжалване, защото –същият касае правилността на обжалваното решение,начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и е свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното Тълкувателно решение-касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/.
Отделно-така поставеният въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Задължението на съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона е законоустановено и като такова е императивно.В случая- въззивния съд се е съобразил с него като е изложил подробни мотиви,обосноваващи направените от него правни изводи.Обстоятелствата,на които се позовава касатора- представени 36 броя вносни бележки и факта,че страните са били във фактическа раздяла четири години преди прекратяване на брака им-не могат да обосноват различни изводи,тъй като не са представени доказателства,че тези 36 фактури са свързани с изплащането именно на процесния заем,а определящ при преценка на въпроса за наличните задължения на страните по делото е не факта и датата на фактическата им раздяла,а на прекратяването на брака им.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 22.03.2010г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2010г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.