ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1167
София, 09.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 567 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Бекярова като процесуален представител на С. “К. и информационни системи” /”КИС”/ – МВР С. срещу въззивното решение на П. окръжен съд /ПОС/ от 25.І.2010г. по в.гр.д. № 35/2010г.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Смиренова от гр.П. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на П. РС от 26.ХІ.2009г. по гр.д. № 2745/2009г., с което са уважени предявените от С. С. срещу С. “К.” – МВР искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата поради съкращение е незаконно поради нарушение на закрилата по чл.333 ал.3 от КТ. С. е избрана за секретар на СО на волнонаемните служители на ОД на МВР П. при НГСА – МВР и е можела да бъде уволнена само след наличието на предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на СО. Самият работодател е приел, че ищцата се ползва с тази закрила и е поискал предварително съгласие на ръководството на НСГА. Друг е въпросът, че това ръководство е изразило изрично несъглбасие, но позовавайки се на разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ. Оспорване, че ищцата не следва да се ползва от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, ответникът-касатор не е направил своевременно и затова му е отказано събирането на доказателства. С оглед на това не може да се направи извод, че неоправдано е разширен кръгът на лицата, ползващи се от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ – че точно ищцата е един от двамата секретари, по отношение на който тя не се разпростира.
В изложението на касатора-ответник по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса “попада ли С. в кръга лица, ползващи се от закрилата по чл.333 ал.3 във вр. с пар.1 т.6 от КТ” в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 825 по гр.д. № 994/98г. ІІІ ГО и решение № 1284/11.VІІ.2006г. по гр.д. № 3079/2003г. ІІІ ГО. Поддържа се, че синдикалните организации не са посочили лицето, ползващо се от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ. НСГА – МВР изрично е посочил, че ползваната закрила е по чл.333 ал.4 от КТ във вр. с чл.13 т.1 от КТД – като член на СО, а не като член на изборен СО. Въззивният съд е разширил кръга на ползващите се от закрилата в противоречие с посочената практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираният от касатора материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така с оглед изводът на въззивния съд, че ответникът не е оспорил и не е представил доказателства своевременно по твърдението на ищцата, че се е ползвала от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ във вр. с пар.1 т.6 от ДР на КТ, а този извод не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване, нито като основание за касационно обжалване, следователно по силата на чл.290 ал.2 от ГПК той не може да бъде предмет на касационен контрол. С оглед на това с представените решения на състави на ВКС, в които се приема, че със синдикална защита по чл.333 ал.3 от КТ се ползват само двама конкретни работници или служители – председателя и един секретар, но не и останалите членове на синдикалния комитет, не се обосновава твърдяната противоречива практика. Останалите съображения в изложението представляват твърдения за необоснованост на атакуваното решение, което е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, касационна проверка на което може да бъде извършена само в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, ГК, трети въззивен състав, № 26 от 25.І.2010г. по гр.д. № 35/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: