О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С. 26.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1119 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Д. Т.,Г. М. Тенов и К. М. Т.-всички със съдебен дарес [населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат В. против въззивно решение № 778 от 16.05.2011г. по гр.д. № 225/2011г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 8.09.2010г. по гр.д.№ 501 по описа за 2009г. на Окръжен съд Благоевград в частта,в която са уважени предявените искове по чл.45 от ЗЗД- в размер на по 5000лв.и в частта,в която е уважен предявения обратен иск срещу З.”А.”за сумата от 15 000лв. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от И. Д. Т.,Г. М. Тенов и К. М. Т. против Б. И. Д. искове по чл.45 от ЗЗД за сумите от по 5 000лв.-представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на праводателя им Методи Г. Т.,отхвърлен е предявения от Б. И. Д. против З.”А.”обратен иск за сумата от 15 000лв.като неосновате-лен,в останалата част пъвоинстанционния акт е потвърден и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос – за правото на наследниците на починало в резултат на ПТП лице да претендират обезщетение от извършителя на деликта след като вече са приели от застрахователя обезщетение/за което са подписали споразумение/за същите вреди? Същият въпрос е поставен и по следните начини : Допустимо ли е това споразумение да се противопоставя на трето неучастващо в него лице, какъвто е водача на МПС, С подписването на споразумение със застрахователя преклудирана ли е възможността на пострадалите да търсят обезщетение от извършителя на деликта и Последният дължи ли им обезщетение при положение,че с него те нямат подписано споразумение. Позовава се на четири решения на БАС,БОС,Ш. и Р.,както и на решение на ІІ н.о.на ВС- без задължителен характер,за които твърди,че на поставените въпроси е дадено разрешение,което е в противоречие с приетото от въззивния съд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпили два отговора – от ответната страна и от третото лице помагач,с които се оспорват и нейната допустимост, и основателност.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че наличието на споразумение между пострадалия и дружеството-застраховател препятства възможността на ищеца да претендира обезщетение за същия деликт и от причинителя на непозволеното увреждане.
По поставените от касатора въпроси,които са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване,защото съществуващото в практиката противоречие е разрешено с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,на които въззивното съответства/например решение по гр.д.№1663/10г.на ІІІг.о.на ВКС, решения № 478 от 22.07.2010г.по гр.д.№ 943/09г.на ІV г.о. и № 82 от 7.07.2009г.по т.д.№ 28/09г.на І т.о./В тях е прието,че когато застраховате-лят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител,защото и застрахованият пряк причинил на вредата,и застрахователят имат спрямо увредения еднакво задължение,което е за възстановяване на едни и същи вреди.В тази хипотеза увреденото лице следва да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или да се удовлетвори от застрахователя въз основа на сключения застрахователен договор.И в двата случая- основанието е едно и също и подлежащите на обезщетение вреди са едни и същи.Съгласно застрахователния договор-застраховател-ното събитие е непозволено увреждане. Обезщетението по чл.45 от ЗЗД също има обезщетителен характер и обхваща всички вреди, които са пряка последица от събитието и за които отговаря водачът на МПС.В тази хипотеза – увреденото лице може да претендира от извършителя на деликта обезщетение над вече платеното му по силата на сключеното споразумение от застрахователя само,ако търси обезщетение за вреди, които не са били предмет на това споразумение /други по вид или новонастъпили вреди/ или когато твърди,че поради пороци на сключеното споразумение /нищожност, унищожаемост или поради това,че споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка/ реалните му вреди не могат да бъдат покрити.Така даденият отговор е в продължение и съответствие с вече установената практика съгласно т.12 от ППВС №4/75г., т.6, т.8 и т.11 от ППВС №7/77г. от 4.10.78г.
С оглед на изложеното,като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 778 от 16.05.2011г. по гр.д. № 225/2011г.на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.