Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
С. 31.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2531 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ц. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 590 от 18.12.12г.по в.гр.д.№ 941/12г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 968 от 3.07.12г. по гр.д.№ 295/12г. на Плевенски районен съд и вместо това е постановено друго,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. К. счита така постановения въззивен акт за неправилен, желае да бъде отменен, а въпросът решен по същество с уважаване на трите обективно съединени искове.
С определение № 701 от 4.06.2013г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, само по въпроса : подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/11г. на ОСГК на ВКС.
В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
К. /ищец в производството/ е заемал дължността „техник ел. обзавеждане”. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ /съкращаване в щата/. Наличието на реално осъществено съкращение е установено с представените по делото две длъжностни разписания от 1.08.11г.и от 1.09.11г. и със заповеди № 69 и 70 от 31.08.11г. на представителите на дружеството ответник, с които е взето решение, считано от 1.09.11г., да се намали общия брой на щата в „Производствено звено” от 336 на 335 /т.е. с 29 бройки/, като в отдел „Поддръжка на машини и съоръжения”, в който ищецът е работел, е заличена една щатна бройка. С оглед нормата на чл.329 от КТ, пред вид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е извършил подбор измежду седемте служители, заемащи длъжността „техник ел.обзавеждане”. Подборът е бил осъществен от нарочно създадена за целта комисия, която е работила по следните два критерия, определени в изрична инструкция: „Професионална квалификация и компетентност”, включващ „общ трудов стаж”, „образование” и „технически умения” и „Ниво на изпълнение на трудовите задължения”, включващ „технологична дисциплина”, „качество на работата” и „умение за работа в екип”. Оценяването е било по точки като „1т. – не отговаря на изискванията, 4т. – по-скоро не отговаря на изискванията, 7т. – по-скоро отговаря на изискванията и 10т. – отговаря на изискванията”.
Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че всички служители са били със средно –специално образование и с трудов стаж между 23 и 34 години / ищецът е бил с най-голям стаж от 34 години, което е отчетено при дадената му оценка от 6.8/. Видно от резултатите от проведения подбор – всички участници са получили по равен, максимален брой оценки /10/ по критериите „технически умения” и „технологична дисциплина”. От сравняваните седем служители, ищецът е получил най-ниска оценка, защото по показателя „умение за работа в екип” е получил 4т.,а за „качество на работата”- 7т. /при получени от другите участници по 10 и 7точки/. По делото няма ангажирани никакви доказателства,въз основа на които да е възможно за съда да прецени на базата на какви факти работодателят е счел, че В. Ц. О. /който най-дълго е упражнявал тази професия/ следва да получи оценка „по-скоро не отговаря на изискванията” за критерия „работа в екип”,а относно „качеството му на работата”- „по-скоро отговаря на изискванията”.
Независимо от това въззивният съд е приел,че няма нарушение на законовите изисквания за извършване на подбор, защото е субективно право на работодателя да прецени, по целесъобразност, кои работници или служители се справят по-добре.
Този извод на въззивния съд е в противоречие с приетото в ТР №3 от 16.01.2012г по т.д.№3/11г.на ОСГК на ВКС,съгласно което преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре /включително и относно начина на изпълнение на работата / – подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 от КТ. Съдебният контрол е за законосъобразност и при него съдът проверява приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по установените критерии. В предметния му обхват се включват всички релевантни за законността на уволнението правни въпроси.
В случая – още в исковата си молба ищецът е оспорил законосъобразността на осъществения подбор, като е твърдял, че са били оставени на работа хора с по-ниска квалификация от неговата и които не работят по-добре. Доказателства за тези обстоятелства не са събирани, не са били ангажиран и съответно въззивният съд не се е произнесъл по така наведените възражения. На това основание постановеният от него акт е неправилен и следва да бъде отменен.Поради преклузията за възможността да се ангажират нови доказателства и обстоятелството,че работодателят върху когото е доказателствената тежест,не е установил законосъобразността на осъществения от него подбор, издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основание за уважаване на обусловения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ”техник ел. обзавеждане” в отдел „Поддръжка на машини и съоръжения”.
Относно акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, след като съобрази направената констатация по трудовата книжка на ищеца и представената от него служебна бележка от НОИ,че се е регистрирал в Бюрото по труда след прекратяване на трудовото му правоотношение, настоящият съдебен състав намира,че следва да го уважи за периода 15.11.11г.-15.05.12г. до размера, посочен от вещото лице в приетата по делото икономическа експертиза, от 3557.40лв. В останалата част до претендираните 4 937.64лв.- същият се явява недоказан и неоснователен.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски от 1 200 лв. за адвокатско възнаграж-дение. В тежест на ответната страна са следващите се държавни такси.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 590 от 18.12.12г. по в.гр.д. № 941/12г. на Плевенски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 104 от 14.11.2011г.на управителите на В.”Е. със седалище и адрес на управление: [населено място], 1504, район „С.” [улица], представлявано от П. Г., В. М., С. И., В. В., с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване в щата е прекратено трудовото правоотношение на В. Ц. О., като ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Ц. О. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.215 вх.”В” ап.5 на заеманата преди уволнението длъжност ”техник ел. обзавеждане” в отдел „Поддръжка на машини и съоръжения”.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] с актуално наименование,променено от 2.02.12г. [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], 1504, район „С.” [улица],представлявано от П. Г., В. М., С. И., В. В. да заплати на В. Ц. О. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.215 вх.”В” ап.5 сумата от 3 557.40лв./ три хиляди петстотин петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за шест месечния период от 15.11.11г.-15.05.12г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.01.12г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 1200лв. / хиляда и двеста лева/,представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част до претендираните 4 937.64лв.като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място],1504, район „С.” [улица], представлявано от П. Г., В. М., С. И., В. В. да заплати по сметка на В. сумата от 242лв. / двеста четиридесет и два лева/ , държавна такса и 200лв./ двеста лева/, платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.