3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1173
София, 11.11. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА С.ОВА
ЧЛЕНОВЕ:С. СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №1727/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б. – процесуален представител на ищеца Д. Д. Ч. от град Пловдив против въззивно решение №543/17.6.2010 г. по гр.д.№446/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри гр.състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като Пловдивският апелативен съд не е съобразил с нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД, според която подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени и неимуществени. Излага се, че в настоящия случай безспорно от доказателствата се установява, че са налице кумулативно дадените елементи от състава на деликтната отговорност, уредена в разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Твърди се също така, че мотивът на П., че въз основа на приложението на Закона за деноминация на лева причинената на ищеца вреда възлиза на 250,31 лева е изцяло неправилен и необоснован, като не се отчита договорираната строителна услуга по договора за СМР, а размерът на дължимото обезщетение се дължи както е дадено в началния момент, без да се отчита, че има текущ период по нищожния договор. Сочи се, че въззивната инстанция не се е съобразила с изложените многобройни писмени доказателства и устни свидетелски показания, както и неправилно се позовал на изтекла погасителна давност, като приема за начален момент момента на причинената щета без да отчита, че неимуществените вреди нямат материален израз. Твърди се също така, че не се споделят изводите на съда за изслушаните по делото две експертизи като неотносими, а изложените от П. фактически и правни изводи не кореспондират с доказателствената маса по делото. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите изцяло със законните последици. Като основание за допустимост на въззивното решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация В. Б. Д. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до излагане становище на касационния жалбоподател по предмета на делото, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
въззивно решение №543/17.6.2010 г. по гр.д.№446/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри гр.състав.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №543/17.6.2010 г. по гр.д.№446/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри гр.състав, по касационна жалба, вх.№4411/23.7.2010 г., подадена от адв. С. Б. – процесуален представител на ищеца Д. Д. Ч. от град Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: