v ОПРЕДЕЛЕНИЕ
505
гр. София, 12.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 430 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Н. Й. М. и А. Д. М. срещу определение № 1404 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 486/10 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответниците по жалбата С. Ф. Б., В. Х. Г., А. Х. Б. и Р. С. Б. оспорват същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните че касаторите са предявили отрицателен установителен иск за собственост на имот с идентификатор № 04279.604.33, идентичен с имот пл. № ЮЗЗ, 5140 парцел X. с площ 504 кв. м. по плана на Б.. С определение № 956 от 08.02.2010 г. по гр. д. № 1451/08 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че за същия имот има постановено решение № 886 от 26.04.2005 г. по гр. д. № 297/04 г. на ВКС IV ГО, с което искът за собственост на имот пл. № 1033, парцел X. с площ 500 кв. м., предявен от Н. М., А. М., К. М., Б. М., О. М., Н. М., В. М. и П. М. срещу С. Б.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 430/10 г. на ВКС, I ГО, стр. 2
В. Г., А. Б. и Р. Б. е отхвърлен. Тъй като предявеният иск е установителен и се съдържа в иска по чл. 108 ЗС, спорът не може да бъде пререшен съгласно чл. 299 ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
В изложението касаторите не са формулирали съществен процесуалноправен въпрос. Посочени са само основания за неправилност на въззивното определение по чл. 281 ал. 1 ГПК, а не се излагат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Приложената съдебна практика не е достатъчна за да се допусне обжалване, тъй като тя не може да се свърже с конкретен правен въпрос. С оглед на изложеното, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, касаторите дължат заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1404 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 486/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Н. Й. М. и А. Д. М. да заплатят на С. Ф. Б., В. Х. Г., А. Х. Б. и Р. С. Б. 150 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: