О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
Гр.С., 18.09.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4951 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.136/7.04.14г. по г.д.№.965/14г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, касационни жалби вх.№.47468/2.05.12г. и вх.№.60889/6.06.12г., подадени съответно от К. Т. С. и от Т. С. Г. и Л. Т. С., са оставени без разглеждане като недопустими.
Постъпили са частни жалби от К. Т. С. и Л. Т. С., с които се иска отмяна на горното определение. Поддържа се, че то е необосновано, тъй като не съдържа обсъждане на релевираните в касационните жалби основания за отмяна, вкл. сочените в тях нарушения на материалноправни разпоредби, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Частните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010г./, действала към момента на предяване на касационните жалби, не подлежат на обжалване с касационна жалба решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. Обжалваното въззивно решение е било постановено по вещен иск, чиято цена, определена съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК на база приложена данъчна оценка /72,09лв./, не надхвърля минималния праг от 5000лв. При това положение, като е приел, че касационната жалба е недопустима, предходният състав на ВКС е приложил правилно и според точния й смисъл релевантната за преценката му на този етап от производството императивна разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК. При наличие на хипотеза, в която, предвид тази разпоредба, въззивно решение е необжалваемо, ВКС не би могъл да се занимава с обсъждане на конкретните релевирани в жалбата пороци на обжалвания акт – вкл. неговата незаконосъобразност и необоснованост, визирани в чл.281 т.3 ГПК като основание за обжалване. Той би могъл да упражни контролно-отменителните си функции и се произнесе с решение по съществото на спора единствено при условие, че е налице допустима и редовна касационна жалба, която впоследствие е била допусната до касационно обжалване предвид критериите за селекция на чл.280 ал.1 ГПК – какъвто не е разглеждания случай. С оглед на изложеното, развитите в жалбата доводи, че ВКС е следвало да се произнесе по съществото на касационните жалби, а не да прегражда по-нататъшното развитие на делото, като прекратява производството, са неотносими към направения извод за недопустимост на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Поради това и те не биха могли да обосноват отмяна на атакувания съдебен акт.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №.136/7.04.14г. по г.д.№.965/14г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: