О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 30.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януарни през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.6158 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. О. Х. срещу решение №.222/30.06.14 по г.д.№.493/14 на Окръжен съд [населено място] – с което е потвърдено решение №.80/14.04.2014г. по г.д.№.9/14г. на Районен съд Павликени.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор от 16.09.13г. със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като са уговорили и параметрите на евентуалния окончателен договор /безсрочен, прекратим с 30-дневно предизвестие/; работодателят е упражнил правото си да го прекрати едностранно – което е направил в рамките на срока за изпитване и без предизвестие – дотолкото такова не е било и необходимо; при тези обстоятелства работникът е бил уволнен законосъобразно, респективно предявените искове за отмяна на уволнение и заплащане на обезщетение са неоснователни. От друга страна те са и погасени по давност, доколкото заповедта за уволнение е връчена на 27.09.13г. /а не на 27.11.13г. както се твърди с исковата молба/ – факт, удостоверен с подписа на ищеца върху нея, а исковата молба е подадена на 6.01.14г. – т.е. след изтичане на двумесечния давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.495/21.06.09 по г.д.№.527/09 на ВКС, реш.№.754/11.04.00 по г.д.№.1816/99, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.1955/ 20.11.12 по описа на ВКС, реш.№.69/20.04.12 по г.д.№.898/11 на ВКС/: 1. „Възникналото валидно трудово правоотношение дори и да е прекратено едностранно от работодателя макар и това му право да не е уточнено в трудовия договор следва да се прекрати с връчване на заповед за прекратяване, която следва да има отразена датата на връчване на работника от която дата правоотношението да е прекратено”; 2. ”Прекратяването на трудовото правоотношение съгласно чл.71 от КТ представлява едностранно волеизявление от страна на работодателя и за да е валидно прекратено то следва заповедта за прекратяване да е връчена на работника. Като доказателство за връчването и е в заповедта да е отразена датата на прекратяването му. В конкретния казус такава дата липсва и не може да бъде установено обстоятелството: Кога е връчена заповедта на коя дата. Датата на връчване съвпада ли с датата на прекратяване на трудовото правоотношение”.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържат ясно формулирани въпроси. Вместо такива той излага свои твърдения – как следва да се прекрати трудовото правоотношение със заповед за прекратяване, респективно че в случая не може да се установи кога е връчена заповедта за уволнение на ищеца; прави и оплаквания за материална незаконосъобразност, процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт – които съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в практиката никога не е имало спор, че страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване, може да прекрати без предизвестие трудовия договор във всеки един момент до изтичане на срока за изпитване, респективно, че прекратяването настъпва от момента на връчване на заповедта за уволнение на работника или служителя. Тази практика е била съобразена от въззивния съд при формиране на извода му, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовия договор по чл.71 КТ – доколкото е било безспорно, че връчването на заповедта за уволнение при всички случаи е настъпило преди 16.03.14г. – когато изтича уговорения в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване. Същевременно, изводът за погасяването на исковете по давност не е решаващ, доколкото съдът дължи произнасяне по възражение за давност единствено когато е намерил съответната претенция за основателна – какъвто не е разглеждания случай.
Предвид всичко изложено по-горе не следва да се допуска касация на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.2 ГПК касаторът дължи направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.222/30.06.14 по г.д.№.493/14 на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА И. О. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].9, със съдебен адрес [населено място], [улица].15, адв.А. Е., да плати на [фирма], [населено място], [улица].108, 720лв. /седемстотин и двадесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: