О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
Гр.София, 04.12.2014
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5194 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К. срещу решение №.1795/24.04.14г. на Окръжен съд Благоевград по г.д. №.20141200500043/14г., с което е потвърдено решение №.5123/19.11.13г. на Районен съд Разлог по г.д. №.20131240100875/13г. – с което е признато за установено, че съществува вземане в полза на [фирма] спрямо Г. Н. К. в размер на 6572,50лв. – 5998,38лв. неплатена цена по неформален договор за продажба на строителни материали, 574,12лв. лихви за периода 2.08.12г.-29.07.13г., ведно със законната лихва от 11.06.13г. до окончателното изплащане, и 631,50лв. разноски в заповедното производство, и на ищеца са пресъдени 681,50лв. разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационниата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договорни отношения за продажба на строителни материали, описани във фактура №.[ЕГН]/2.08.12г., като ищецът е изпълнил задължението си да ги достави, а ответникът не е изпълнил своето да плати дължимата цена. Извода за съществуването на договора за продажба, респективно на поетото задължение, е извел от всички събрани по делото доказателства, като е ценил представената едностранно съставена и подписана само от издателя фактура ведно със свидетелските показания за поръчване, доставка и приемане на стоките и счетоводната експертиза, установяваща осчетоводяването й в счетоводството на ищеца и включването й в справка декларация за ДДС, представена в НАП Б..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „запазва ли своята презумптивна доказателствена сила за наличие на търговски отношения между два субекта фактура, неносеща подписа на адресата на същата, но съдържаща всички реквизити по Закона за счетоводството и отразена единствено в счетоводството на издателя й, при липса на първични счетоводни документи, необходими да издаването й?” в противоречие с практиката на ВКС – реш. №.20/25.03.2013г. по т.д.№.206812г. на ВКС, както и че решението му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е налице. Поставеният от касатора въпрос на практика касае възможността съдът да приеме за доказано наличието на договорни отношение само на база едностранно съставена от издателя фактура, неподписана от получателя, която притежава изискуемите съгласно Закона за счетоводството реквизити и липсват първични счетоводни документи за издаването й. Въззивният съд не се е произнасял по подобен въпрос – не е излагал мотиви относно това дали едностранно съставена и неподписана от получателя фактура има презумптивна доказателствена сила за наличие на търговски отношения, респективно, че тя доказва такива. Доколкото е обсъждал значението на процесната фактура в преценката си относно основателността на иска, е приел, че наличието на договорни отношения за продажба на строителни материали между страните, респективно на задължение на ответника за плащане, се установява от всички събрани по делото доказателства – като се цени фактурата в съвкупност с всички доказателства по делото, вкл. свидетелските показания относно поръчаните, извършени и приети доставки на стоки и заключението на счетоводната експертиза. При тези обстоятелства и доколкото решаващите мотиви не са свързани с поставения от касатора въпрос, той е неотносим. Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна несъгласието на касатора с изложените от съда доказателствени изводи и мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи и, че приетото от въззивният съд не е в противоречие с цитираното от касатора /и непредставено/ решение на ВКС – доколкото то касае доказателствената стойност на фактура, която съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката, вписана е в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача и в справките декларации по ЗДДС, докато в случая съдът не е основал извода си за наличие на правоотношение на презумптивна сила на неподписана и осчетоводена само при ищеца фактура, а на всички събрани доказателства, в това число свидетелските показания за поръчани и извършени доставки.
Предвид всичко изложено по-горе сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски на ответната страна не се пресъждат, доколкото приложеният договор за правна защита и съдействие не съдържа отразяване, че договореното платимо в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. е действително платено /т.1 от ТР 6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1795/24.04.14г. на Окръжен съд Благоевград по г.д. №.20141200500043/14г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: