О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
Гр.София, 17.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.6709 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.2496/1.10.14г. по г.д. №.1536/14г. на Бургаски окръжен съд, ГО, е потвърдено определение №.5641/7.07.14г. по г.д. №.2256/14 на Районен съд Бургас – с което е прекратено производството по предявения от настоящия касатор иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че Акт за публична общинска собственост /А./ №.989/27.10.98г., изд. от [община], е неистински документ, тъй като е антидатиран, не е издаден по предвидения в закона ред и е с невярно съдържание.
Постъпила е частна касационна жалба от П. [фирма], [населено място], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Бургаски окръжен съд е приел, че фактическата обстановка по казуса изцяло кореспондира на правните въпроси, поставени за разрешение с т.1 от ТР 5/14.11.12г. по т.д.№.5/12г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с доводите в жалбата е посочил, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязло в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ГПК. Отбелязал е и, че в производството по ревандикационния иск, по което и касаторът е ответник, основният въпрос е установяване на твърдяното от ищеца право на собственост върху имота, за която е издаден процесния А., като в него ще подлежат на изследване удостоверените в А. обстоятелства, вкл. дали е с вярно или невярно съдържание.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Допустим ли е иск по чл.124 ГПК за оспорване истинност на документ, представен като доказателство в друго висящо производство /разглеждано по реда на ГПК /отм.//, в което оспорващият е един от ответниците, когато същият документ е бил оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./, но от друг ответник по делото? Допустим ли е иск по чл.124 ГПК, ако оспорването по чл.154 ГПК /отм./ е на различни основания от тези, посочени в установителния иск?”; 2. „Допустим ли е иск по чл.124 ГПК за оспорване истинност на документ, представен като доказателство в друго висящо производство /разглеждано по реда на ГПК /отм.//, в което оспорващият е един от ответниците, ако друг ответник в това производство е предявил иск по чл.124 ГПК за оспорване на същия документ?”; 3. „Има ли правен интерес ответникът в дело за ревандикация, разглеждано по реда на ГПК /отм./, от оспорване на титула на собственост на ищеца, вкл. и по реда на чл.124 ал.4 ГПК? Трябва ли ищецът да твърди собствени права върху предмета на спора, за да има правен интерес от иск по чл.124 ал.4 ГПК?”; 4. Допустимо ли е да се оспорва истинността на А., като удостоверителен документ, чрез установителния иск по чл.124 ал.4 ГПК, когато между същите страни е висящо производство за ревандикация, в което ищецът се легитимира като собственик с този А.. Въпросът се поставя за дело за ревандикация, образувано при действието на ГПК /отм./, и в което оспорващият е пропуснал срока по чл.154 ГПК /отм./?”; 5. „Допустимо ли е оспорване на истинност на документ чрез установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, разглеждан по реда на ГПК /отм./, в който документът е бил представен, но е пропуснат срока по чл.154 ГПК /отм./?”
Настоящият състав намира, че в случая основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Изложението не съдържа материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с ТР 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора. В случая рашаващите мотиви на въззивния съд във връзка с изложените в жалбата доводи не съдържат обсъждане на изведените в изложението въпроси. Въззивният съд не е обсъждал въпроси във връзка с допустимостта на установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК за неистинност на документ предвид неоспорване на такъв в производство по реда на ГПК/отм./ и по реда на чл.154 ГПК/отм./, и те не са предмет на собствените му решаващите изводи. При това положение решаващите му мотиви – които касаят допустимостта на иск по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ в контекста на неоспорване на този документ по реда на чл.193 от действащия ГПК – не са свързани с поставените от касатора въпроси. Последните са неотносими и не съставляват годно общо основание за допускане на касация – а касационният съд не е оправомощен сам да формулира въпроси, които биха били относими, респективно да се произнася по законосъобразността на атакуваното определение, ако не са налице условията за допускането му до касация. От друга страна, въпросът за неистинността на процесния А., респективно за правото на собственост върху актувания с него имот, са предмет на висящ между страните спор по предявен ревандикационен иск и ще бъде разрешен в рамките на същия по обвързващ ги и окончателен начин.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.2496/1.10.14г. по г.д. №.1536/14г. на Бургаски окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: