О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
Гр.С., 09.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3758 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.71/17.02.2014 по г.д.№.981/2014г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.174/25.07.13г. по г.д.№.1836/12г. по описа на Ботевградски районен съд.
Ответната страна П. А. Н. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 КТ за основателни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но уволнението е незаконосъобраз- но поради незаконосъобразно извършен подбор по чл.329 КТ. В. инстанция е приела, че при оспорване на подбора всички въпроси, свързани със същия, вкл. истинността на констатациите и оценките, обективирани в протокола за подбор, подлежат на доказване от работодателя с всички доказателствени средства; че по отношение на спорния критерий „ниво на изпълнение на работа” са поставени оценки по 4 показателя /„производителност”, „качество на работа”, „гъвкавост, дисциплина”, и „умения за работа в екип”/, като тези по първите два действително съответстват на производителността и качеството, които е имала ищцата /предвид установената от заключението на съдебно-икономическата експертиза по-ниска производителност и брак/, докато по отношение на останалите работодателят не е ангажирал доказателства, които да установят съответствие с обективното й поведение и да обосноват поставените по-ниски оценки /от ангажираните доказателства е било видно по-скоро обратното – че ищцата не е била наказвана дисциплинарно, била е контактен бригадир и й е възлагано да обучава нови работници/, че при тези обстоятелства е недоказано, че тя се справя по-зле с възложената й работа, проведеният подбор е незаконосъобразен, а това обосновава незаконосъобразност на уволнението и уважаване на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в ТР №.3/16.01.12г. на ВКС по т.д.№.3/11г. на ОСГК по правните въпроси: 1. „Когато със становището си по чл.312 ал.2 ГПК ищецът по иск по чл.344 ал.1 КТ оспори обстоятелството включените от работодателя критерии за подбор да са съответни на законовите изисквания на чл.329 ал.1 КТ, то следва ли съдът, ако ответникът не докаже връзката на заложените от него критерии с критерия „ниво на изпълнение на работата”, да обосновава изводите си за незаконосъобразен подбор на тези оспорени критерии, или следва да преценява незаконосъобразността на подбора само въз основа на същинските критерии, които са свързани с критерия „ниво на изпълнение на работа?”; 2.”Когато в оспорения от ищеца протокол за подбор работодателят е дал висока оценка на уволнения работник по критериите „точност и качество” на изпълнението, а от събраните по делото други доказателства е видно, че именно уволненият работник обективно работи най-зле, то преценката за законосъобразност/ незаконосъобразност на подбора следва да се извърши въз основа на изходящия от работодателя протокол за подбор или въз основа на другите доказателства, неоспорени от страните, според които работникът работи най-зле?”. При условия на евентуаност се твърди, че произнасяне по горните въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поставените правни въпроси не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. К., който е бил и въззивник в производството пред окръжния съд, не ги е въвел в жалбата си. Поради това и въззивният съд, който дължи произнасяне само в рамките на заявеното в нея, не е формирал конкретни правни изводи в тази насока. Предвид изложеното, макар да са относими към спора, горепосочените въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК. От друга страна, доколкото окръжният съд е обсъдил законосъобразността на извършения подбор предвид релевираните възражения, той не се е произнесъл в противоречие с цитираното тълкувателно решение №.3/16.01.2012г. по т.д.№.3/11г. на ОСГК – което детайлно урежда относимите към приложението на чл.329 КТ въпроси. В същото изрично е посочено, че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ; че съдебният контрол е насочен към точното прилагане на закона и не се изчерпва с констатиране на формално прилагане на критериите на чл.329 КТ, а обхваща и „проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии”; че при упражняването му съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решаващият извод на въззивният съд – че не е налице законосъобразно извършен подбор предвид недоказване от работодателя на обективното съответствие между оценката по два от отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е направен в съответствие с приетото в тълкувателното решение, включително относно обхвата на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите на чл.329 КТ и разпределянето на доказателствената тежест – в това число при оспорване истинността на обстоятелствата, отразени в обективиращия подбора писмен документ.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.71/17.02.2014 по г.д.№.981/2014г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: