О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
Гр.София, 19.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5061 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.951/29.05.15 по г.д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с. – с което е обезсилено решение №.4524/3.12.14 по г.д.№.12379/13 на Районен съд Пловдив, Ігр.с., в частите, с които е уважен и отхвърлен иск с правно основание чл.226 ал.3 КТ, предявен за сумата 12300лв. – като постановено по непредявен иск, и делото е върнато на първостепенния съд за ново гледане, и е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.222 ал.3 КТ за сумата 3240,60лв., ведно със законната лихва.
Ответната страна А. А. Г. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща произнасянето на въззивния съд във връзка с обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която предявения иск с правно основание чл.226 ал.3 КТ за сумата 12300лв. е съответно – уважен за 1383,01лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.222 ал.3 КТ, решението му не подлежи на касационен контрол предвид чл.280 ал.2 т.3 ГПК вр. с пар.14 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр.50/3.07.15/. Размера на така предявения иск по чл.222 ал.3 КТ- 4500лв., е под предвидения в чл.280 ал.2 т.3 ГПК минимум – 5000лв. Поради това и въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, респективно че не се е произнесъл по предявения. Посочил е, че вместо да се произнесе по въведените в исковата молба фактически твърдения, той се е произнесъл за вреди от неотпускане, респективно неполучаване на индексирана пенсия. При тези обстоятелства е констатирал, че е налице хипотеза на чл.270 ал.3 ГПК и е обезсилил решението като недопустимо.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като извежда следните въпроси: 1. „Има ли сила постановен административен акт по отношение на трети лица, неучаствали в административното производство, когато с последния се установява придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за минал период?”; 2. „Възможно ли е да се претендира обезщетение поради вписани неверни данни в издаваните от работодателя документи, изразяващо се в неполучени пенсии за определен период преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в случай, че то е след 6-месечният срок на придобиването?”; 3. „Може ли да бъде претендирано подобно обезщетение, изразяващо се в пропуснати ползи от неполучаване на лична пенсия или липсата на индексирането й, щом служителят е полагал труд през времето на претендирания период?”. Останалите въпроси касаят неподлежащата на касационен контрол част от въззивното решение и не следва да бъдат обсъждани.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените в изложението въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд /в тази част от решението му, по отношение на която касационния контрол е допустим/ и той не е излагал мотиви по тях. Те съставляват материалноправни въпроси от значение за разрешаване на делото по същество – които не са били предмет на въззивното решение. Поради това и са неотносими към решаващата воля на въззивния съд и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Не представляват такова и изложените оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №.951/29.05.15 по г.д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с., в частта му с която със същото е потвърдено решение №.4524/3.12.14 по г.д.№.12379/13 на Районен съд Пловдив, Іг.с., в частта, с която е уважен предявения срещу касатора иск с правно основание чл.222 ал.3 КТ за сумата 3240,60лв., ведно със законната лихва, като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.951/29.05.15 по г.д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с., в останалата му част.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: