О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
Гр.С., 29.09.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3233 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. З. П. – А. срещу решение от 11.12.03г. по г.д.№.12566/13 на Софийски градски съд, ІV Гс., в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и искът на ищцата по чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над 25000лв. до 40000лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Решението на Софийски градски съд в частта, с която първоинстанционното решение в осъдителната му част е потвърдено, е обжалвано с касационна жалба от [фирма].
Ответната страна Н. З. П. – А. оспорва жалбата; претендира разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за основателен. Приел е, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на починалия в резултат на трудова злополука съпруг на ищцата за претърпените от нея във връзка със загубата неимуществени вреди и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Същевременно е намерил, че установеното съпричиняване предвид проявена от пострадалия груба небрежност е в размер на 50% /при приет от СРС размер 20%/. За да направи този извод е изследвал в какво се изразява грубата небрежност – необезопасяване от падане от височина с личен предпазен колан при придвижване по строителната площадка, въпреки проведен инструктаж, вкл. специално за повишено внимание във връзка с наличието на изкоп, като трудовата злополука е настъпила в резултат на недооценена опасност от страна на работника от падане от височина; позовал се е на задължителна практика на ВКС относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат; съпоставяйки вината на работодателя и на работника, е определил размера на съпричиняване. При тези обстоятелства при условията на чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 50000лв, съответно на съпричиняването го е намалил с 50% и дължимото такова е възлязло на 25000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
К. ищец се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №.79/27.02.12г. по г.д.№.6732/11г. на ВКС, ІV ГО, по въпроса „Съставлява ли само по себе си „груба небрежност” от страна на пострадалия извършването на инструктаж от работодателя, ако няма други доказателства, които да установяват факти от поведението на пострадалия за конкретно нарушаване на правилата за работа и безопасност на работното място” и в противоречие с реш. №.291/12.07.12г. по г.д.№.951/11г. на ВКС, ІІ ГО, по въпроса „Има ли съпричиняването при допусната груба небрежност от страна на пострадалия своите степени, които в съответствие с обективното съотношение за допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, съставляващи критерий за намаляване на обезщетението”. Сочи се, че в разрез с практиката на ВКС при конкретните обстоятелства е прието, че е налице груба небрежност и че размерът на съпричиняването от страна на работника е равен на този на работодателя.
К. ответник също се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставя два въпроса: „Без изясняване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, даваща легално определение за трудова злополука, именно наличието на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилата смърт, следва ли да се приеме, че същата е безспорно установена?”; „Допустимо ли е въззивният съд да откаже събиране на нови доказателства, при условие че спорът не е изяснен от фактическа страна?”. Сочи се, че е налице несъответствие на фактическите изводи на съда с установените по делото доказателства и факти, както и недопускане на направените в жалбата възражения и доказателствени искания, което предполага наличие на грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда; в този смисъл законът не е приложен според точния му смисъл с оглед разясненията, дадени в т.12 от ТР 1/17.07.01г. на ВКС. Твърди се, че липсата на собствени мотиви и аргументи за взетото решение е нарушение на чл.235 ал.1 и 2 ГПК, като въззивният акт противоречи на ТР на ВКС и представлява основание за допускане на касационно обжалване според т.2 от ТР 1/19.02.10г. по т.д.№.1/09г. на ОСГТК на ВКС.
По поставените в изложението на касатора ищец въпроси:
Първият въпрос е по-скоро фактически, а не правен. Същевременно, той е поставен с оглед съдържащ се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК довод, че макар пострадалият да е бил инструктиран да ползва предпазен колан и такъв да му е бил осигурен, строителната площадка не е била обезопасена, нямало е странично ограждение с платна или с платна и въжета, на които да може да закачи колана си и да премине през нея. Подобен довод е заявен в касационната жалба и не е бил своевременно направен пред въззивната инстанция. Пред същата, в отговора на въззивната жалба, страната изрично е направила изявление по-скоро в противния смисъл – а именно – че първоинстанционният съд е разгледал всички събрани доказателства, дал е отговор на възраженията на ответника и, приемайки че пострадалият е използвал само каска и не е използвал обезопасителен колан, за да се обезопаси от падане от високо, „обосновано е приел конкретния размер на съпричиняване 20%”. При това положение, горният довод – във връзка с който не са били и искани и събирани доказателства, не е бил и предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е изложила мотиви в тази насока. При това положение първият поставен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК въпрос е неотносим и касационно обжалване по него не може да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият сочен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика. Съгласно същата при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност; намаляване на отговорността на работодателя може да има, обаче, само при груба небрежност – т.е. при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които, с оглед обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и остоятелства, са критериите за намаляне на обезщетението. В случая въззивният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС /реш.№.140/24.07.13г. по г.д.№.1328/12, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.68/1.03.10г. по г.д.№.3456/08г., ІІ ГО на ВКС/ – съгласно която следва да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че критерий при определяне процента на съпричиняване е конкретния принос на пострадалия. При тези обстоятелства, като е съпоставил конкретното негово виновно противоправно поведение с това на работодателя, е намерил, че процентното съотношение на съпричиняването от всеки следва да се определи на 50%. Този извод не е в противоречие с цитираната от касатора практика и поради това основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Следва да се има предвид и, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/ /т.1 от ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. №.1/2009, ОСГТК на ВКС/.
По поставените в изложението на касатора ответник въпроси:
По същите не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото не се сочи противоречие с конкретна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице конкретно противоречие със сочените тълкувателни решения. От друга страна необосноватеността не е сред основанията, обосноваващи допустимост на касационото обжалване по чл.288 ал.1 т.1-3 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Необосноваността представлява касационно основание съгласно чл.281 т.3 ГПК. Евентуалната й наличност, обаче, е предмет на установяване при разглеждане на касационната жалба по същество /т.е. след допускането на касационно обжалване на съответното въззивно решение/, а не в производство по чл.288 ГПК – което има за цел селектиране на касационното обжалване предвид неговата факултативност по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касаторите касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и искането в отговора на Н. П. – А. за разноски, такива не й се пресъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданска колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.12.03г., постановено по г.д. №.12566/13 на Софийски градски съд, ІV Гс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: