О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
Гр.София, 25.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1868 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д. срещу решение №.1935/17.12.2014г. по г.д.№.2558/14 на Варненски Окръжен съд.
Ответната страна Д. Д. Д. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е определил следния режим на лични контакти между детето С. и касатора – негов баща: до навършване на 9-годишна възраст на детето бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 18.00, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; след навършване на 9-годишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 12.00ч. в неделя с преспиване; 20 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; през нечетна година – първите два дни от коледните празници; през четна година – първите два дни от новогодишните празници; всяка година 5 дни от пролетната ученическа ваканция и последният ден от великденските празници; на рожденния ден на детето от 16.30ч. до 19.30ч., а на нечетна година на следващия ден след рожденния ден от 16.30 до 19.30ч.
Въззивният съд е постановил решението си при безспорните между страните факти, че детето от раждането си /на 10.08.06г./ е било отглеждано само от майка си и не е живяло с баща си; ищецът е бил признат за негов баща с влязло в сила на 5.03.14г. съдебно решение; първите им контакти са били осъществени през 2012г. /когато детето е било на 6 години/ и впоследствие подновени през 2013г., но не са с чест интензитет. Съдът е приел – на база събраните доказателства и горните безспорни факти, че между баща и син не е налице стабилна емоционална връзка. Посочил е, че доколкото такава безспорно е необходима, тя следва да се изгражда постепенно – като се съобрази възрастта на детето и възможността му да отговори правилно емоционално на случващото се, респективно с помощта на майката, която трябва да способства за създаването й. Намерил е определения от първоинстанционния съд разширен режим на контакти за неподходящ – като се има предвид установените от свидетелските показания прояви на бащата /учил детето да кара кола, връщал го с ожулвания по лицето и тялото след падане/; позовал се е и на социалния доклад /съдържащ и споделеното от детето/ и на разбирането, че с нарастване на възрастта му и при създаване на нормална емоционална връзка с бащата така определеният режим впоследствие би могъл да бъде разширяван.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС: 1. ”В интерес на малолетното дете /на 8-годишна възраст от мъжки пол/ ли е определеният режим на лични отношения от В.?” /реш.№.121/14 по г.д.№.6640/13, ІІІ ГО, реш.№.147/14 по г.д.№.1557/14, ІІІ ГО/; 2. „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи защо възприема едни, а други отхвърля?” /реш.№.217/9.06.2011г. по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.8/20.02.13 по г.д.№.470/12, ІІ ГО на ВКС, реш.№.24/28.01.10г., по г.д.№.4744/08, І ГО на ВКС, реш.№.388/17.10.11 по г..д№V1975/10, ІV ГО на ВКС/.
Първият поставен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело. Поради това и отговор може да му бъде даден едва с решение по съществото на правния спор, с оглед особеностите на конкретния случай – а не в настоящата предварителна фаза на касационното производство. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и с оглед втория поставен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В. инстанция не е процедирала в отклонение от горната практика. Съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата – писмени, свидетелски показания, социален доклад, и е изложил подробни мотиви за това как следва да се развиват отношенията между бащата и детето и защо намира за подходящ именно определения от него режим на контакти. При тези обстоятелства не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1935/17.12.2014г по г.д.№.2558/14 на Варненски Окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: