О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
Гр.С., 23.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4225 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Ж. срещу решение от 21.03.13г. по г.д.№.966/14г. на Софийски градски съд, ІІ Д с.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени. За да достигне до този извод е посочил, че при съкращение в щата работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции, но не е задължен да извършва подбор между всички работници и служители – както между тези, чиито длъжности се съкращават, така и между онези, заемащи сходни или близки длъжности, че заеманата от ищеца длъжност „кондуктор, спални и кушет вагони” не е идентична с длъжността „кондуктор” в ОЗ”Спални вагони” /предвид разликата в естеството на изпълняваната работа, в специфичните изисквания и познанията за извършването й/, че поради липсата на идентичност на двете трудови функции в случая работодателят не е бил длъжен да включва в извършения подбор по чл.329 КТ и лицата, заемащи длъжност „кондуктор” в ОЗ ”Спални вагони”, че при тези обстоятелства доводът, че уволнението е незаконосъобразно поради невключването им в подбора, е неоснователен.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №.668/26.11.10г. по г.д.№.1582/09г. на ІІІ ГО на ВКС, определение №.246/13.02.14г. на ІІІ ГО на ВКС и решение по г.д.№.1723/12 на СГС, ІV Дс. по въпроса при съкращение в щата, когато длъжността се изпълнява от няколко работника, и се съкращават само част от тях, дали подбора е задължителен и дали се извършва по критериите на чл.329 КТ.
Така поставеният въпрос е неотносим и няма значение за решаването на делото. Той съдържа условие, което не е установено от въззивната инстанция – предпоставя уволнение на част от няколко работника, изпълняващи еднаква трудова функция. В. съд не е приел, че е налице хипотеза на изпълняване на една и съща длъжност от няколко работника и съкращаване само на част от тях, респективно не е обсъждал такава. В случая изрично е посочено, че се касае за различна хипотеза – в която заеманата от ищеца длъжност ”кондуктор, спални и кушет вагони” не е идентична със сочената от него в жалбата ”кондуктор” в ОЗ „Спални вагони”, че при това положение не следва да се извършва сравнителна преценка за нивото на справяне с работата между заемащите тези длъжности – именно защото трудовите им функции не са идентични, и че поради това работодателят не е бил длъжен да включва в извършвания подбор по чл.329 ал.1 КТ лицата, заемащи длъжността „кондуктор” в ОЗ”Спални вагони”. Предвид изложеното изведения в изложението въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не е от значение за решаващите мотиви на съда. С оглед липсата на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.2 вр. с ал.8 ГПК на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 340лв.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.13г. по г.д.№.966/14г. на Софийски градски съд, ІІ Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Ж. Г. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].33, вх.А, кантора 335, адв. Р. В., да плати на [фирма], [населено място], [улица].3, 340лв. /триста и четиридесет лева/ юрисконсултско възнаграждениена основание чл.78 ал.2 вр. с ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ