О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
Гр.С., 24.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6471 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.117/8.07.13г. по г.д.№.129/13г. на Апелативен съд В..
Ответната страна Б. П. К. не взема становище по жалбата.
С определение от закрито съдебно заседание №.314/17.12.2013г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№.7/2013г. на Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Т.д.№.7/13 е приключило с приемане на тълкувателно решение от 30.06.2014г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно, като съдът се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Апелативен съд В. е потвърдил първоинстанционното решение на Окръжен съд Варна, с което искането на К. по чл.28 З./отм./ е отхвърлено. Съдът е приел, че по делото не са налице предпоставките на чл.4 З./отм./ – ответникът е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.23 З. /отм./ – по чл.339 ал.1 НК /за това, че на 27.11.03. в [населено място] в апартамента си придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет В., 9мм, произведен в Германия след 1933г., и боеприпаси – 8бр. патрони в пълнителя към пистолета, без да има разрешение за това/, но не са налице останалите визирани от закона предпоставки – придобитого имущество не е на значителна стойност – доколкото абсолютната му стойност, макар и да надвишава 60000лв., не е повече от 400 М., и наличие на обосновано предположение за връзка между придобитото имуществото и престъпната дейност. Съдът е посочил, че независимо от това, че относно втората предпоставка може да има и има спор дали същата е налице, то третата предпоставка – да има пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото и визираната в закона престъпна дейност, не е налице. Такава обусловеност може да има както при резултатните престъпления /кражба, грабеж, измама/, така и при формалните /на просто извършване/, към които спада и това по чл.339 НК. В случая липсват каквито и да е данни, че придобитото имущество е пряк или косвен резултат на престъпната дейност, не може да се направи обосновано предположение, че незаконният доход е пряка или косвена последица от визираната в чл.3 от закона престъпна дейност, и тази несигурност не може да се прилага в ущърб на засегнатото лице.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие със задължителна практика на ВКС: 1. „Значителната стойност на имуществото по смисъла на пар.1 т.2 ДР на З./отм./ представлява ли сборна величина от действителанта, пазарна стойност на вещи и права към момента на придобиването или се определя по абсолютна стойност като резултат от доходи и разходи за целия проверяван период? Установеното със ССЕ превишение на разходите над доходите за целия проверяван период представлява ли имущество със съответна стойност равна на разликата между тях?” 2.Следва ли да се взема предвид цялата установена в рамките на производството по З./отм./ престъпна дейност на ответника или съдът е обвързан при преценката си само и единствено от престъплението, по повод на което е образувано съдебното производство по З./отм./?”. Сочи се, че въпросът относно стойността на имуществото е разрешен в противоречие с решение №.70/4.07.12г. по г.д.№.704/11г. по г.д.№.704811 на ВКС, ІV ГО, реш.№.231/11.07.12г. по г.д.№.848/11г. на ІV ТО на ВКС, реш.№.89/29.01.10г. по г.д.№.717/09г. на ІІІ ГО на ВКС, а този относно престъпната дейност и обоснованото предположение – в противоречие с реш. №.53/19.02.13г. по гж.д.№V./12г. на ВКС, ІV ГО, и реш.№.231/11.07.12г. по г.д.№.848/11г. на ВКС, ІVГО.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация не е налице.
В. съд не е изложил правни изводи във връзка с първата група въпроси. Съдът е приел, че придобитото имущество е на стойност над 60000лв, но доколкото преизчислена в минимални работни заплати стойността му е под 400 М., то би следвало да се приеме, че не е удовлетворен т.нар корекционен критерий и поради това не е налице имущество на значителна стойност. Същевременно, решаващите мотиви на въззивната инстанция за отхвърляне на иска, при приемане, че е възможен спор относно наличието на втората предпоставка, са свързани с липсата на обосновано предположение за връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че първата група въпроси са неотносими.
Вторият въпрос е също неотносим. В. съд не е излагал мотиви в тази връзка, респективно пред него не е бил повдиган в жалбата въпроса относно предходно осъждане на ответника. Още в самото мотивирано искане ищецът, макар и да е споменал първоначалното осъждане по чл.354а НК, в обстоятелствената част и петитума си сочи, че от изложеното е видно, че ответникът е осъден „за престъпление по чл.339 ал.1 НК, попадащо в предметния обхват на чл.3 ал.1 т.23 З.”, притежава имущество на значителна стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници, поради което са налице предпоставките на чл.28 от закона и се иска отнемане на имуществото му. Във въззивната си жалба също не повдига оплакване, че неправилно при извършване на преценката относно наличието на обосновано предположение не е обсъждано осъждането по чл.354а НК за деяние от 1999г. /държане на наркотично вещество непредназначено за разпространение/ – доводите му касаят наличието на оборима презумпция, че щом не са налице законни доходи, то имуществото на значителна стойност е свързано с престъпната дейност. При тези обстоятелсва и направените от въззивната инстанция правни изводи касаят липсата на обосновано предположение за наличие на връзка между приобитото имущество и установената престъпна дейност именно по чл.339 НК. Оплаквания, които не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, а са повдигат пред касационната инстанция, не съставляват годно общо основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК. Поради това и поставения в тази връзка въпрос е неотносим.
С оглед на изложеното касационната жалба не се следва да се допуска за разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.117/8.07.13г. по г.д.№.129/13г. на Апелативен съд В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: